Category: Book Reviews

В замъка Кобург тази година е имало изложба под надслов “Злато и Дамаск – Османското Изкуство на Коване на Остриета”. В нея са били изложени специално подбрани хладни оръжия от частни немски колекции, с остриета от дамаск, предимно булат, със златна украса. Това е доста специфична тема – само хладни оръжия, без огнестрелни или доспехи, ограничени в рамките на Османската Империя и при това само със специални характеристики на острието. Въпреки това са събрани 135 отделни образци на дълго и късо хладно оръжие, всичките от изключително високо художествено и историческо значение. Това е доста впечатляващо, особено като се има предвид че не са събрани от цял куп музеи, а само от частни колекционери. Аз нямах възможност да видя изложбата, но за щастие има публикуван хубав и подробен каталог на нея, който поръчах и този пост е за впечатленията ми от книгата.

Самият каталог е голям формат с твърди корици (но без обложка), с 392 страници. Многото илюстрации са всичките цветни. С оглед на този обем и качество, цената е повече от приемлива – 44 евро. Все още може да бъде поръчан през интернет от AntikMakler в Германия. Пощенските разходи потенциално обаче могат да излязат по-скъпи от книгата, както беше в моя случай, а отделно за тези, които живеят в Европа има и ДДС.

Какво точно има в каталога? Първоначално, има няколко статии посветени на историята на Османската Империя, нейните провинции, металургията и историята на производството на булат и различните технологии за украса със злато. Тези статии сан на немски и английски и дават контекст на експонатите, които следват представени в отделни глави, организирани хронологично. Самите експонати започват с тюркските саби от ранното средновековие, продължават през епохата на Тимуридите и след това разглеждат развитието и украсата на сабите в Османската Империя от 16-и век то края на 19-и век. Обърнато е внимание и на ятаганите, за които има две отделни глави, както и на ханджарите и камите и техните материали и украса. В началото на всяка глава има кратка статия на немски и английски, но самите описания, които са изключително подробни, са само на немски. След края на каталога има няколко кратки статии на немски за отделни материали като рог на носорог, слонова и моржова кост и т.н.т. Книгата завършва с библиография и речник на термини.

Нивото на статиите е високо и книгата като цяло е специализиран труд с подробна и качествена информация по темата, а не просто албум със снимки. Това, че са изложени оръжия от частни колекции, а не от музеи, които не могат да се видят лесно иначе я прави необходима за всеки с интерес по темата. Някои от най-интересните експонати са една ранна сабя от 16-и век от Централна Азия, в изключително добре запазено състояние, няколко ятагана с остриета от булат и редки и другаде непубликувани тимуридски ножове. За мен лично най-голям интерес представляваше главата за оръжия от Алжир и Тунис, където освен хубави стари нимчи, една от които е с помел във форма на змей има и нимчи с дръжки на ятаган и две особено красиви тунизийски пали, които са на едно от челните места в списъка ми с мечтани придобивки.

В заключение, каталогът на изложбата “Злато и Дамаск” е хубаво издание, с добре написани статии, в който са показани 135 редки и важни саби и ножове с големи цветни снимки. Този каталог може да бъде закупен на повече от достъпна цена спрямо момента на публикуването на този пост. Ако някой има дори и далечен интерес към темата, според мен ще е грешка да не се снабди с него сега.

Историята на казаците от възникването им в края на средните векове през възхода им през 17-и век и залезът им през 18-и век е интересна и пълна с въоръжени конфликти. Оръжията, които казаците са ползвали са, както може да се предположи, разнообразна комбинация от оръжията в Русия, Полско-Литовската Уния и Османската Империя. Книгата “Оръжия от Епохата на Казаците” с автори Кирил Ривкин Роман Косарев и Валерий Нефедов е посветена на оръжията от тези няколко века, в които казаците са съществували като практически независими от регионалните сили около тях и дава добра представа за тях с помощта на експонати от множество частни колекции.

Книгата е среден по размер формат с меки корици. Състои се от общо 268 страници, като повечето са каталог на всякакви оръжия – както хладни, така и огнестрелни от частни колекции, публикувани с цветни снимки. Текстът на статиите е на три езика – украински, руски и английски. Описанията са също на тези три езика, но са подробни само на руски и украински.

След въведението, книгата се състои от три раздела, организирани по хронологичен принцип. Първият е за оръжията от 15-и век, вторият за оръжията от разцвета на казаците през 16-и и 17-и век и третият за тези от края на казашката епоха през 18-и век. Към всеки раздел има кратка статия от няколко страници, която разглежда развитието на оръжията в техния исторически контекст. Следва каталог на образци от малки и големи частни колекции, много от които са сравнително нови археологически находки. Във всеки раздел хладните и огнестрелните оръжия са представени заедно, което дава възможност да бъде изградена представа за това как типичният казак е бил въоръжен през вековете.

Много книги са пълни с музейни образци от най-високо технологично и художествено качество, но често липсват по-прости от към украса оръжия. Тази книга е точно обратното – мнозинството от предметите в нея са такива, каквито някога са ползвали обикновените казаци, а не атаманите. Състоянието им, особено на тези, които са иманярски находки е далече от перфектно. На мен лично това ми допада, защото съответства на оръжията, които един колекционер може да очаква реалистично да придобие. Казаците са встрани от моята основна тема, даже много встрани, но книгата на Ривкин, Косарев и Нефедов ми беше интересна и я препоръчвам на всеки с интерес към този регион и епоха.

С времето си давам сметка, че всъщност имам две колекции – една от хладни оръжия и още една, от книги за хладни оръжия. От тази гледна точка, добавянето на някоя трудна за намиране и скъпа книга в библиотеката носи удовлетворение, сравнимо с придобивката на рядка сабя. Книгата на Юнсал Ючел е от тази категория.

Заглавието “Ислямски Мечове, Саби и Ковачи” определено е прекалено широко и не е особено удачно избрано. Реално, книгата е каталог на дългите хладни оръжия в Топ Капъ и Аскери Музея в Истанбул, от зората на Исляма до 16-и век и царуването на Селим Първи. Книгата е публикувана през 2001-ва година, но всъщност съдържа изследванията на Юнсал Ючел по темата, които е писал през 80-те преди да почине през 1986-а година. И до ден днешен, това е най-пълният каталог на тези оръжия, като общо са представени над 90 образци на ранни ислямски мечове и саби.

Изданието е инициатива на Изследователския Център за Ислямска История, Искуство и Култура в Истанбул и е луксозно. Форматът е приличен, с твърди корици и хартията е гланцова, като ръбовете на страниците са позлатени. Мечовете и сабите, приписани на праведните халифи и спътниците на Мохамед са представени с цветни илюстрации, а останалите с черно-бели. Това не е изненадващо с оглед на това, че оригиналният труд е от 80-те, но явно никой не си е дал труда да снима “несвещените” оръжия за изданието в началото на това хилядолетие. Текстът е изцяло на английски.

Авторът е опитал да систематизира ранните ислямски дълги хладни оръжия по разни признаци, но не всичките му заключения са особено убедителни. Най-ценният аспект на книгата е в каталога от оръжия, който няма алтернатива – по-съвременните публикации показват само малка част от мечовете и сабите в тази книга. Уви, не всички стари мечове в колекциите на Топ Капъ и Аскери Музея са представени със снимки, но по-голямата част от тях са публикувани. Това дава възможност на читателите да видят тази забележителна колекция от ранни османски и мамелюкски оръжия, както и редки мечове от епохата на Аюбидите и дори на Абасидите. Мечовете от времето на ранния Халифат са по-спорни, както и самият Ючел е отбелязал. Всички снимани оръжия са придружени от описание и превод на надписите. Има и датировка, но както стана дума вече тя подлежи на обсъждане.

С оглед на цената, на която тази книга се предлага, няма как да я препоръчам на всички. На мен ми трябваше, заради интереса ми към мамелюкските оръжия (и ранните ислямски оръжия като цяло). Радвам се, че я придобих и със сигурност ще я разлиствам и препрочитам някои части от нея редовно.

Тази година коледният ми подарък е книга за тихоокеански бухалки – “Власт и Престиж – Изкуството на Бухалките от Океания” с редактор Стивън Хуупър. Книгата е всъщност каталог на изложба от преди няколко години в галерия във Венеция. Това е тема, по която не знаех почти нищо и тази книга ме въведе в света на тези оръжия. Признавам, че досега ги подценявах като примитивни оръжия, представляващи технология от времето на праисторията, но някои имат интересна история и естетика, която ги прави да са нещо повече от просто една цепеница.

Книгата е публикувана през 2020-та година и е голям формат с твърди корици, с 319 страници. Няма обложка и хартията не е гланцова, но това е позволило по-голям тираж и цената е спрямо датата на този пост съвсем достъпна.

Изложбата е по инициатива на фондацията Джанкарло Лигабуе от Венеция и в нея са участвали европейски музеи и европейски колекционери. Заради пандемията не е имало как да участват музеи и колекционери от Америка и Океания, но дори и така обхватът на изложбата е доста голям и в каталога са показани 126 отделни образци от всички краища на Тихия Океан. Първите стотина страници са статии, посветени на историята на бухалките, тяхната употреба като оръжия, религиозни и церемониални предмети и значението им като произведения на изкуството. Според редактора, между Австралия и краищата на полинезийския триъгълник има около 300 вида бухалки, повечето от които имат подвидове, което създава огромно разнообразие от форми. Идентифицирането на по-простите от тях е сложно, но по-сложните и особени форми са лесно разпознаваеми и някои от тях са много атрактивни – например бухалките Уу от Френска Полинезия.

Не знам дали заради някаква носталгия от романа “Остров Тамбукту”, който четох като дете или заради екзотиката на тихоокеанските дестинации, но ми беше интересно да науча повече за тези острови, хората които са ги намерили и заселили и бухалките от времената на първите им контакти с европейските пътешественици.

Моята тема е сравнително специфична и в повечето случаи търся информация в книги от по-общ характер. Понякога обаче за късмет излизат и книги, които са точно по моите интереси. Пример за това е книгата “Древни Оръжия от Оман: Хладни Оръжия” с автор Винченцо Клариция, публикувана в края на миналата година.

Инициативата за такава книга е на Оманското Министерство на Туризма и Културното Наследство, което е намерило автора и му е дало достъп до музеи в Оман. Клариция не е изследовател на нивото на Елгууд например, а по-скоро специалист по бойни изкуства, но като цяло се е справил прилично с възложената му задача и е описал всички основни типове хладни оръжия от Оман и Оманската Империя в Африка. Изданието е голям формат, за съжаление само с меки корици. Текстът е богато илюстриран с цветни снимки на оръжията, повечето от които са от Националния Музей на Оман, но има и снимки от частни колекции, свалени от интернет, като авторът е споменал това. На една от снимките е моята йеменска нимча, но със сменен фон на фотошоп.

Книгата има няколко раздела. Първият е за дългото хладно оръжие и там са показани старинните омански къси мечове, дългите мечове с конусовидни дръжки и извитите катари. Не са пропуснати и оманските шамшири, както и саби от Йемен, които са ползвани и в Оман. Следва кратка глава за характерните омански кожени щитове, а след това раздел и за ханджарите. Книгата свършва с раздели за брадвичките и копията – предмети, които се срещат по-рядко в колекции. Накрая има бонус апендикс за погребението на воин от 3-ти век сл. Хр., където е разгледано подобно хладното му оръжие. То е очевидно произлизащо от махайрата и е интересно да видим как тези остриета са били ползвани почти навсякъде през древността.

Като се има предвид колко рядко се случва да излезе книга, която да е изцяло по моите теми, не се колебах особено да купя тази веднага щом научих за нея. Би си струвало дори и само заради снимките на оръжията от музеите в Оман, които трудно бих могъл да видя иначе. Текстът в по-голямата си част повтаря неща, които са известни и дискутирани по форуми. Но това не значи, че не научих нищо ново – напротив. Например, няколко меча с цилиндрични дръжки с остриета от португалски рапири затвърждават теорията, че тои вид меч е възникнал в резултат от оманската експанзия в Африка за сметка на Португалия като смесица от африкански форми по отношение на дръжката и западни остриета, първоначално трофейни, а след това внесени по търговски пътища. Отделно ще мога да науча и доста за брадвичките и копията.

Това е първата книга за тази година, но за мен тя се равнява на поне няколко книги от обща тематика, заради това че отговаря идеално на моите собствени интереси.

“Африкански Оръжия и Доспехи” от Кристофър Спринг е може би първата книга, която всеки с интерес към оръжията от черния континент трябва да прочете. Въпреки че вече е на 30 години, тази книга остава най-добрата всеобхватна публикация по темата и предлага отлично въведение за начинаещи колекционери.

Изданието е качествено, с твърди корици и обложка, със страници от гланцова хартия. Има доста снимки, включително и няколко секции с пана с големи цветни илюстрации като приложения към отделните глави. Текстът е на много високо ниво – Спринг е несъмнено специалист по темата и освен че представя основните оръжия и доспехи от различни части на Африка, е опитал и да ги представи така че читателят да може да ги разбере от местна гледна точка, а не само през призмата на нашето западно мислене, което винаги опитва да сведе формата до функцията и когато това не е възможно, да сведе африканските оръжия до абстрактно изкуство. Представянето на отделните предмети в техния исторически и културен контекст е нещо, което никоя друга книга по темата не успява да направи толкова добре, колкото тази и нивото е до голяма степен като нивото на книгите на Елгууд, които са своеобразен връх в специализираната литература за етнографски оръжия.

основният недостатък на книгата е че обемът й не позволява да обхване абсолютно всички африкански оръжия. Когато я купих преди повече от 15 години, бях леко разочарован че изобщо не споменава оръжията от Занзибар, а Северна Африка е представена само с местно произлизащи оръжия като флисата, нимчата и кумаята. Липсва и задълбоченост по някои теми – например огромното разнообразие от ножове от Сахела и Судан е представено съвсем бегло, като самият автор признава че няма как да го обхване в рамките на книгата.

Ако някой иска по-специализирана и подробна информация е необходимо да я търси в други книги, но за тези читатели, които просто искат да навлязат и да се ориентират по отношение на африканските оръжия, на този етап няма по-добър начин да го направят от това да прочетат книгата на Спринг.

Не всички книги по дадена тема за луксозни колекционерски издания, с цветни илюстрации върху гланцова хартия. Има и цял куп научни трудове, като дисертации, доклади и т.н.т., които понякога също съдържат интересна информация. Такъв е случая с Тристан Арбус Бастид, френски антрополог и археолог, който е написал три тома за африкански оръжия. Те са публикувани от Британския Археологически Преглед и периодично подлежат на преиздаване, така че не беше особено трудно да ги намеря и придобия през Амазон.

Книгите са във формат, стандартен за издателя, с меки червени на цвят корици. Първият том е изцяло на френски и е за ножове с право острие и мечове. Това е и най-интересният том, защото сред 504-те екземпляра на оръжия, голяма част са ножове от Западна Африка до Судан, за които реално няма друга книга изобщо. Оръжията са представени с карти на разпространението им, след което има скици на самите образци. Вторият том е за ножове с криви остриета и саби и тeкстът е на френски и английски. Третият е за оръжията с особена форма – ножове за хвърляне, сърповидни мечове и т.н.т., също на двата езика.

Показаните образци са смесица от интересни, стари оръжия и по-нови, в някои случаи откровено сувенирни образци. Основно са от няколко музея, до които авторът е имал достъп. По същество, темата е подобна на книгата на Тири за африканските оръжия, в която също са показани оръжия от качество и тип, достъпни за редовите колекционери, а не подбрани уникални образци. Но ако може да обобщя разликите, те са в книгата на Тири акцентът е върху цветните снимки, а в тритомника на Арбус Бастид върху текст. За мен лично най-ценната част са картите и географските определения на хладните оръжия.

Това със сигурност не е от книгите, които всеки колекционер на оръжия от Африка трябва да има. Но когато човек вече има основните книги за колекционери, такива академични публикации са допълващ източник на информация. Няма такова нещо като прекалено много познания по някоя тема.

В края на миналата година писах за популярната книга на Тири за Ислямски Оръжия от Мароко до Юго-Източна Азия. Освен нея, той е издал и книга изцяло посветена на африканските оръжия. Тази книга страда от същите проблеми като другата, но от друга страна има и някои много добри страни и има своето място в моята библиотека, където фокусът е върху оръжията от черния континент.

Да започнем с това, че книгата е представлява огромен в буквален смисъл труд – същият нестандартен квадратен формат като “Ислямски Оръжия”, но в рамките на над 650 страници. Книгата тежи 4.25 килограма и съчетано с огромния обем, си е направо неудобна за четене. На всяка страница има по една или повече цветни илюстрации, но за съжаление те са с малки размери и не дават подробни детайли на предметите – често показани са само дръжки или оръжия в каниите, като за читателя остава да гадае за формата и особеностите на остриетата. Текстът е меко казано оскъден и повърхностен – в по-голямата част от книгата са дадени само максимално кратки описания, а там където има някакви глави, те съдържат само няколко кратки параграфа обща информация. Неизбежно има и грешно определени предмети.

Тири е създал мегаломански по размери и обхват труд, който като качество на текста е почти безполезен. Но въпреки това има неща в него, които ми се нравят. На първо място, това е, че подобно с другата книга на Тири, илюстрациите са на личната колекция на автора, която се състои почти изцяло от предмети, достъпни за почти всеки колекционер. Също така ми харесва, че Тири е включил целия континент в книгата, включително и Египет и Занзибар, които не присъстват в други книги за африкански оръжия, защото техните оръжейни традиции са свързани с Близкия Изток а не с граничните им африкански народи. Никога не съм бил съгалсен с такова отделяне на части от Африка на “културно-исторически” принцип и спопред мен Египет и оманските колонии имат също толкова място в палитрата и историята на африканските хладни оръжия, колкото и племената от най-затънтените райони на Конго – любима тема на повечето изследователи. В книгата на Тири има снимки на оръжия, каквито не се срещат в други книги за африкански оръжия – например занзибарски нимчи или палаши и шамшири, предполагаемо от Египет. Не на последно място, в края на книгата има кратка глава за туристически сувенири и фалшификати, защото това е книга, написана от колекционер за други колекционери.

“Ислямски и Местни Оръжия в Колониална Африка” е много далече от перфектната книга, но дава добра рамка на бъдещи автори за това, какъв би трябвало да бъде обхвата на един каталог на африкански оръжия.

Преди около 20 години посетих двореца Топ Капъ в Истанбул, и там в оръжейната за първи път видях булат на живо. По това време вече бях развил интерес към ислямските оръжия и бях силно впечатлен, без напълно да осъзнавам значението на експонатите събрани там. Снимките. които направих тогава бяха малко и с не особено високо качество, а и спомените вече взеха да избледняват. Но за щастие наскоро открих че през 2012-а година е публикуван каталог на голяма част от оръжията там с автор Хилми Айдън и съответно побързах да се сдобия с него. След известно чакане книгата да пристигне от Истанбул, вече е при мен и след като я разгледах подробно, смятам че би била интересна за всеки, с интерес към ранните ислямски оръжия.

Книгата е голям формат с твърди корици и обложка, но листата са тънки и не особено гланцови. За щастие илюстрациите са големи, изцяло цветни и с добра резолюция. Книгата започва с няколко уводни статии, след което следват статии за оръжия от мамелюците в Египет, Персия и Османската Империя. След това започва същинската част със сабите на османски султани, последвани от всякакви други оръжия, доспехи и аксесоари като барутници, стремена и военни стандарти. Накрая са представени мечовете реликви, останали от Мохамед и първите халифи, както и пълководците, осъществили ранната ислямска експанзия като Халид бин Уалид. Има и европейски мечове, като най-интересен е мечът на Стефан Велики от Молдова. За мен най-интересните части на книгата са в началото и в края, където е пълно с ранни ислямски дълги хладни оръжия, датирани чак до началото на седми век. За съжаление текстът е изцяло на турски и в резултат на това книгата за мен е само книга с картинки на този етап.

Без да разбирам турски е невъзможно да коментирам относно качеството на текста. Но дори и само илюстрациите носят интересна информация, защото показват много ранни образци на хладно оръжие от ислямския свят. Оръжията на османските султани са добре документирани, а нещата с реликвите от седми век седят по-сложно, защото тези оръжия са украсявани през времето, като освен че са им сменени дръжките и каниите, много от остриетата също са с декорация от по-късен период. Ако приемем, че украсата е добавена впоследствие, е интересно разнообразието от форми в мечовете – някои дълги и тесни, други къси и широки. Тези оръжия са изследвани и в други книги, някои от които са доста скъпи и трудни за намиране, но ако не греша това е единствената книга, в която са показани с добри цветни илюстрации.

“Панга На Вису” е третата и последна книга от Манфред Цирнгибл и Александър Кубец, която ще разгледам в блога. Заглавието е на суахили и означава “мечове и ножове” в превод, но книгата представя високо качествени, основно церемониални африкански оръжия и щитове. Тази книга е хронологично най-новата от Цирнгибл и на мен ми е любимата от трите.

Книгата е публикувана през 2009-а година. Изданието е голям формат, с твърди корици без обложка, с над 300 страници от гланцова хартия. Всичките снимки са цветни и големи. Интересно е че основната част от книгата е каталог с картинки, номера и съвсем кратко описание. След него, в края на книгата има по-подробни бележки към всеки номер от каталога. Това позволява на читателя да се потопи визуално в предметите, а ако иска повече информация за някой от тях да я намери сравнително лесно. Текстът е изцяло на немски език.

Когато един колекционер се задълбочи в дадена тема, книгите с информация от общ характер не са достатъчни. Възниква интерес към по-редките и не толкова добре известни образци, както и към предмети, които се отличават с по-високо качество на изработка. Панга На Вису е много добра книга точно в това отношение – каталогът съдържа предмети с по-висока стойност от обичайно срещаните, но без непременно да са музейни обрaзци, тотално недостъпни за обикновен колекционер. Много от показаните оръжия и щитове ги няма другаде и книгата е изключително полезна и като определител – в нея намерих информация за махдистките жезълчета например.

От трите книги на Цирнгибл предназначени за колекционери на африканско оръжие, Панга На Вису е тази, която най-много харесвам и препоръчвам. Тя е предназначена за напреднали в темата, но качеството на подбраните предмети е такова, че би трябвало да донесе естетическа наслада на всеки, който вземе книгата да я разгледа.