Category: Book Reviews

“Африкански Оръжия” от Фишер и Цирнгибл е класика от далечната 1978-а година и първата придобивка към библиотеката ми за 2021-ва. Това със сигурност не е най-добрия и изчерпателен труд по темата, но тук ще опитам да дам обективен преглед, като се съобразя с това, че книгата е публикувана преди да се родя.

Изданието е голям формат, с твърди корици и пълно с големи и добри илюстрации, но за съжаление пoчти всичките черно-бели. Текстът е на немски и английски, като някои от описанията към илюстрациите са само на немски. Малко странно, но никъде няма съдържание и с оглед на това че авторите са решили да не следват някаква географска последователност при представянията на оръжията, а произволно разглеждат оръжия от различни региони, е невъзможно човек да направи бърза справка.

Африка е голям континент с огромно разбообразие от племена, всяко със своите оръжия, така че е трудно за която и да е книга да е всеобхватна и изчерпателна по темата. Проблемът на книгата на Цирнгибл и Фишер е че дори не е направен опит за всеобхватност – изцяло липсват оръжия от Магреба и Рога на Африка например. Фокусът е върху оръжия от централна Африка и Камерун, като оръжия от останалите части на континента са показани доста бегло, ако изобщо са показани. Разгледани са предимно ножове, саби и мечове – копията не са включени. Това, в което авторите постигат успех е увлекателният начин на представяне на оръжията, в контекста на културата на африканските племена, които са ги произвеждали и ползвали. Текстът не е сух и академичен, книгата се чете леко и Цирнгибл и Фишер съумяват да предадат тяхната страст по темата на читателя. Това е първата книга, която представя странни и екзотични оръжия от Африка и дори и сега е приличен определител на оръжия от вътрешността на континента.

От моя лична гледна точка, аз няма да извлека особена полза от “Африкански Оръжия” на Цирнгибл и Фишер, защото в нея няма нищо по моята тема, което не бих могъл да намеря другаде. Що се отнася до африканските оръжия, определено смятам че има поне няколко по-добри и полезни книги по темата. Но изучаването на дадена оръжейна тема все трябва да започне от някъде и през 1978-а година, тази книга е дала началото. Тя може да бъде полезна и днес за тези, които имат силен интерес към оръжията от Конго и Камерун, но ако човек иска да купи една единствена книга за африканските оръжия, има по-добри опции.

Тази година получих нова книга за индийски оръжия като коледен подарък от жена ми: “Оръжия и Доспехи от Индия, Непал и Шри Ланка”, с автор Равиндер Реди. Не знам дали се опитва да намекне че трябва да сменя фокуса на колекцията си или просто тези книги са в началото на списъка ми с желани книги в Амазон. Индийските оръжия заради изяществото на изработката и богата украса са търсени от много колекционери, но аз не изпитвам особена тръпка към тях. Но това не пречи да са ми интересни, както и връзките им с оръжията от арабския полуостров и Източна Африка.

За индийските оръжия има много книги, които варират от задълбочени научни трудове от до книжки с картинки на ниво детска енциклопедия и не знаех какво да очаквам. Авторът Равиндер Реди е американски колекционер от индийски произход и неговият подход е различен от останалите книги, които съм виждал по темата. Целта на авторa е да покаже подробно оръжията от индийския подконтинент, но без да отегчава с прекалена академичност. За целта е наблегнал на илюстрациите, които са цветни и с висока резолюция – както на оръжия и доспехи, така и на живописно изкуство от времето, по което тези оръжия са произвеждани и ползвани. Текстът е по-скоро съпътстващ илюстрациите, а не обратното. Прочитането на книгата е като посещение в музей – акцентът е върху експонатите, а към тях има описания за който иска повече подробности.

В началото има кратка историческа справка, в която съвсем накратко са предствени най-важните империи в Индия от средновековието до края на 19-и век – от Делхийския Султанат до британците. Следват глави, в които са показани основните типове оръжия – ножове, саби и мечове, копия, боздугани и брадви, а също така и лъкове, огнестрелно оръжие и доспехи. Следващите три глави ca посветени на племената от различни краища на Индия, Непал и Шри Ланка. Книгата продължава с различните методи на украса и символизма, свързан с различните религии от подконтинента. После авторът е подбрал образци, отличаващи се с изключително високо ниво на изработка. Накрая книгата завършва със своеобразен речник на оръжия и доспехи, от анкус до загнал, представени всяко на по две страници с големи цветни снимки.

Това е може би най-добрата книга за начинаещи колекционери на индийско оръжие, която съм виждал до сега. Напредналите колекционери едва ли ще намерят много нова информация, но качествените илюстрации на образци от частни и музейни колекции сигурно ще са от полза. Като цяло, аз лично бях приятно изненадан от книгата и я препоръчвам на всеки, който търси въведение в темата.

Книгата на Антъни Тири “Ислямски Оръжия – Магреб до Могул” е публикувана през 2004-а година и за времето си беше изключително популярна след колекционерите на оръжие от ислямския свят и околните региони. От тогава има и други публикации от такъв общ характер и знаем за някои от проблемите на книгата на Тири, но имам причини да смятам, че тя е актуална и днес.

Както заглавието загатва, обхватът на книгата е доста широк – оръжия от целия ислямски свят, разгледани по региони, започващи с Мароко и Магреба. Но Тири не спира в Индия, а продължава през Тибет и Бирма чак до Индонезия и Филипините. Това, което впечатлява, е че всички показани образци на оръжие, доспехи и снаряжение са от някогашната лична колекция на автора, изложени на 484 страници. Оръжията са представени с кратка повърхностна информация и книгата съответно е най-полезна като каталог и справочник. За съжаление обаче някои предмети са определени погрешно.

Но въпреки оскъдната информация и грешките в текста и описанията, тази книга има едно основно достойнство, което я отличава от почти всички други – показаните предмети са характерни за това, което е достъпно за почти всеки колекционер. В други книги образците са от музеи или най-добрите частни колекции и дори и някои от тях да попаднат в продажба, цената би била извън бюджета на хора, които не са мултимилионери и за които колекционирането е просто хоби. Като добавим и огромния географски обхват на книгата, в нея всеки с интерес към етнографските хладни оръжия може да намери образци по темите си, подобни на тези, които може реалистично да придобие.

Ислямски Оръжия от Тири е далече от перфектната книга, но 16 години след излизането й от печат остава полезен справочник за редовия колекционер на етнографски оръжия от Балканите, Африка и Азия.

В някои от книгите за африканско оръжие са показани и част от доспехите – щитове, шлемове и ризници. Като най-масово използваното защитно въоръжение щитовете получават най-голямо внимание и има и две книги изцяло посветени на тях. От тях книгата на Плашке и Цирнгибл е много скъпа и трудна за намиране, но за сметка на това книгата на Барбие и Бенитез е все още напълно достъпна. Тук е моят кратък преглед на тази книга.

Книгата е голям формат с твърди корици. В нея са представени 100 щита от колекцията на музея за изкуство Барбие-Мюлер в Женева. В началото, както е прието има няколко глави посветени на историята и развитието на щита като средство за защита, но най-интересната част е тази, в която са показани самите щитове. Всеки щит е представен на две страници – една с описание, информация и където е възможно, стари снимки на воини, носещи такъв тип щит, а на другата страница с голяма цветна снимка.

В Африка разнообразието от щитове е голямо. Книгата на Бенитез и Барбие не ги обхваща всичките, но почти половината от щитовете в каталога са от черния цонтинент, което помага. Едно от най-големите достойнства на книгата е че накрая има секция с бележки и препратки към източници за всеки един от щитовете, което дава възможност за по-задълбочено допълнително проучване.

Щитовете са атрактивни, но основният проблем при колекционирането им е големия им размер и многото място, което заемат, особено ако са експонирани. Това за мен лично означава, че ще се огранича само до няколко щита и то предимно такива, с по-малки размери, като например сомалийския гашан, който вече показах в блога. Но дори и за няколко щита е хубаво да има справочници и книгата на Барбие-Мюлер е една добра основа в това отношение.

Като едно от най-емблематичните оръжия от Османската Империя, ятагните присъстват в почти всяка книга за ислямски оръжия от по-общ характер. Tук ще разгледам двете книги публикувани до момента, които са изцяло посветени на това оръжие.

Първата е от Дора Бошкович, в която е публикувана колекцията на историческия музей в Загреб. Тази книга до известна степен се явява преиздаване на каталог на ятаганите от същия музей, публикуван от Мария Серчер през 70-те по повод на специална изложба. Впоследствие изложбата гостува във ФРГ, за което е издаден и каталог на немски. В тези каталози ятаганите са снимани с кратко описание и надписите по тях са преведени. В книгата на Бошкович, издадена през 2006-а година, каталогът е допълнен от нови ятагани в колекцията на музея заедно с няколко глави, в които е даден исторически очерк на ятаганите, еничерския корпус и проникването на този тип оръжие в Босна и Херзеговина, Далмация и вътрешността на днешна Хърватска. Тези глави са добре написани едновременно на хърватски и английски и носят интересна информация за ятаганите в северо-западната част на Балканите. Втората половина на книгата е каталогът, където за съжаление ятаганите са представени с малки снимки, от които не могат да се видят детайлите по тях, а някои от номерата в каталога дори нямат и снимка а само описание. Това e и основния недостатък на това издание – липсата на качествен снимков материал.

Втората книга е каталог на ятаганите от Аскери Музея в Истанбул с автор Гьозде Яшар. Тази книга е изцяло на турски и съответно ми е трудно да дам мнение за информацията в няколкото кратки глави в началото. Както е характерно за подхода на Аскери музея към експонатите в него, всички оръжия от различните краища на османската империя са описани единствено като “османски”, без никакъв опит да бъде разграничено между отделните региони на империята с техните характерни форми и декорация. Това е тенденциозно и най-вероятно по политически причини, нещо нелепо за издание от началото на 21-ви век (книгата е публикувана 2009-а годна). От една глава на английски от същата авторка в друго издание съм останал с впечатлението, че тя не е провела сериозни проучвания по темата, а предпочита да се осланя на информация от анекдотен характер, вероятно под влияние на национализъм и пантюркизъм, което е меко казано несериозно като подход. В каталога ятаганите са представени хронологично на базата на датите по остриетата им. Тези дати са приети за верни без съпсотавка с други образци, въпреки че в миналото е имало практика остриета да бъдат датирани много по-рано, отколкото са били произведени. Този тип грешка, при която датирането е базирано изцяло върху един надпис без по-задълбочен анализ на самоя експонат, за съжаление просъства и в една статия за ятаганите от НВИМ и съответно ятагани, типични за 19-и век биват обявявани за “реликви” и “съкровища” от 16-и век.

В заключение, коя е най-добрата книга за ятагани? За мен лично най-добрата информация за ятаганите е главата за тях в книгата на Елгууд за балкански оръжия. Двете книги разгледани тук, макар и изцяло посветени на ятаганите, са просто каталози, които показват експонати от два музея. От тях, в едната липсват добри снимки, а другата е на трудно достъпен език и информацията в нея e съмнителна. За колекционери със силен интерес към ятаганите има смисъл да добавят тези две книги в библиотеките си, но книга, в която ятаганите са изследвани подробно и внимателно и която да служи като справочник за тях все още не е написана и издадена.

Стефан Прадин е автор, който ми е познат с изследванията си по история на Източна Африка, от Египет до Суахили крайбрежието. За неговите теории за конусо-сферичните съдове стана дума в поста за церемониалните скиптъри от Судан. Въпреки че в този случай заключенията му най-вероятнo са грешни, е хубаво че има историк, който се интересува от ислямските оръжия от Източна Африка, за които няма почти никаква информация иначе. Той наскоро е публикувал книга за колекцията от ислямски оръжия на френския офицер, пътешественик и писател Пиер Лоти. Аз я получих наскоро и съответно тук са моите лични впечатления.

Книгата е среден по големина формат, с меки корици. Бих предпочел да е малко по-голям формат и с твърди корици, но явно целта е била коричната цена да се задържи до 25 евро и за целта са направени някои икономии. За радост, повечето снимки на предметите от колекцията сега във фонда на музея в Рошфор са големи и всички снимки са цветни с добра резолюция. Отделните оръжия са представени с една единствена снимка в общ план, без допълнителни детайлни снимки – вероятно обемът на изданието не е позволявал повече снимки, като авторът е решил вместо това да пoкаже всяко едно от оръжията от колекцията.

Книгата е на френски. Първите две глави са преведени на английски – в тях е описано как колекцията на Лоти е била изградена в контекста на ориенталисткото течение в Европа през 19-и век. За съжаление описанията на предметите са изцяло на френски, език, който не говоря и съответно освен общите данни като географски произход и наименованията на оръжията, е трудно да получа пълната информация от иначе доста подробните описания.

Такива книги посветени на слабо известни колекции са винаги добре дошли, защото от тях научаваме за образци, за които не сме и предполагали, че съществуват. Тази колекция е била напълно изградена в края на 19-и век до 1905-а година, така че това ни дава възможност да датираме много от оръжията в нея към този период, а не по-късно или по-рано. Това например е много полезно за разни ножчета от Сенегал, които Лоти е събрал по време на престоя си там. В колекцията има и някои важни оръжия, като например един меч от Йемен, един омански шамшир и цял куп много хубави оръжия от Балканите. На този етап ми е трудно да коментирам частта с описанията, заради езиковата бариера, но от първите две глави научих нови неща за ориентализма и начина, покойто много от старите европейски колекции са били създадени.

Прадин е млад изследовател и се надявам тази книжка да бъде последвана от други издания, вече по-специализирани и посветени на оръжията от Занзибар.

От всички африкански оръжия, може би най-характерните за континента са т. нар. ножове за хвърляне. Те не се срещат никъде другаде извън Африка и всъщност представляват железа с няколко разклонения, но сред колекционерите са известни като ножове и затова и тук ще ги наричам така. Интересните форми и голямото разнообразие от тях са заинтригували почти всеки изследовател на африкански оръжия и в резултат на това има няколко книги стриктно по темата. Аз имам три от тях и тук ще им дам кратък преглед.

Първата книга по темата е “Африканският Нож за Хвърляне” от Петер Вестердийк. Издадена през 1988-а година в едва 500 бройки, тази книга и до сега остава най-полезната. В нея Вестердийк е направил класификация на ножовете за хвърляне по географски зони, като тази класификация служи за определянето на ножовете и до ден днешен. Освен това е описан процесът на изковаване на ножовете и тяхната употреба. В частта, където е класификацията, има бележки за племената в отделните зони както и подробно описание и данни за самите ножове.

Книгата Кипинга от Марк Феликс на немски и английски е издадена малкопо-късно през 1991-ва година и ползва изцяло типологията на Вестердийк. Авторът има голям ентусиазъм по отношение на африканските ножове за хвърляне и споделя лични наблюдения от времето, което е прекарал в централната част на Африка, но като цяло тази книга не внася почти никаква допълнителна информация в сравнение с книгата на Вестердийк. Най-ценната част е едно приложение с голяма карта, на която са показани различните зони с образи на ножове от всяка от тях.

Книгата “The Cutting Edge” от Вестердийк и Шмид е каталог на ножовете за хвърляне в колекцията на музея в Лайден. В нея са дадени биографиите на търговците, които са събрали ножовете през втората половина на 19-и век, а основната част е самият каталог, в който ножовете са представени с детайлни цветни снимки. Това е в цонтраст с предишните две книги, които разгледахме, в които всички илюстрации са черно-бели.

Знам за поне едно издание на френски колекционер, посветено на ножовете за хвърляне от северната част на Африка, но в момента доставките на книги от Европа до Щатите са сложни. Ако някой ден се сдобия с нея, ще пусна преглед в блога.

Книжката “Ислямски Оръжия и Доспехи от Кралските Оръжейни” с автор Том Ричардсън е малък формат със 128 страници всичко на всичко и нa цената от десетина долара аз нямах почти никакви очаквания. Може би точно за това останах приятно изненадан, когато я получих. Не знам кога ще имам възможност да посетя музея на Кралските Оръжейни в Лийдс, а книжката ми дава възможност да видя някои от най-интересните експонати.

Замисълът на книжката е да представи ислямските оръжия и доспехите в колекцията на Кралските Оръжейни по начин, достъпен за всички, включително и читатели без сериозен интерес и познания по темата. След кратък увод, експонатите в книгата са разделени на географски принцип – Османска Империя, Арабия, Северна Африка, Персия и Ирак, Индия и накрая Индонезия и Филипините.

Въпреки малкия обем, авторът е подбрал наистина интересни експонати, които са представени с хубави цветни снимки. Придружаващият тект е доста кратък и от него няма как да научим кой знае какво, но аз за себе си намерих много интересни неща в частта за Северна Африка, които не бях виждал преди. Само за тях, за мен книжката си струваше.

Много музеи или не публикуват нищо, или публикуват големи трудове по специфични теми. Кралските Оръжейни са предприели друг подход с цяла поредица от малки книжки, в които е показана забележителната им колекция по масово достъпен начин. Надявам се някой ден да я посетя на живо.

Татарски оръжия и доспехи има в някои книги от по-общ характер – например Ривкин разглежда подробно развитието на татарските саби в неговата книга за източни мечове и саби. Но специално посветени на темата издания почти няма, освен книгата на Яцек Гутовски. В нея на полски и английски е разгледана историята на татарите в Полско-Литовската Уния, а после в отделна глава са описани оръжията и доспехите им.

Най-интересната част е каталогът, където са публикувани татарски оръжия, доспехи, флагове и дори униформи от музеи от цял свят, но предимно от Полша. Описанието на каталожните номера е само на полски. За съжаление много от илюстрациите са черно-бели. Книгата е сравнително малък формат и с меки корици, но въпреки това снимките са достатъчно големи и с добра резолюция. Интересно е да се види развитието на татарските шлемове от средновековието до по-късните мисюрки. Най-голямата и важна част от каталога са сабите, от монголското нашествие чак до 18-и век. След края на производството в степите разнообразието от вносни остриета е голямо, като дори е показана една сабя с мамелюкско острие от 15-и или началото на 16-и век.

Като цяло оригиналните татарски саби са доста редки и може би заради това не са обект на изследване от други автори. Отделно татарите нямат собствена държава и както обикновено се случва с такива народи, интерест към материалната им култура е по-нисък. В резултат на това тази книжка остава единственият справочник изцяло по темата засега.

Преди години имах възможност да посетя Метрополитън Музея в Ню Йорк и признавам, че прекарах почти цялата визита в оръжейната. Основната част от експонатите са европейски оръжия и доспехи, но има и доста сериозна секция посветена на оръжия от ислямския свят. Радващо е, че наскоро излезе и каталог – Islamic Arms and Armor in the Metropolitan Museum of Art, в който са публикувани най-важните (по преценка на музея) от тях.

Изданието е голям формат, с твърди корици и обложка, страниците са от дебела гланцова хартия. Илюстрациите съответно са големи и с висока резолюция, като повечето предмети в каталога са показани с повече от една снимки, които дават допълнителна представа за детайлите.

Каталогът описва как колекцията е създадена, предимно от дарения от ранни колекционери като Джордж Камерън Стоун. Има и разбира се обща информация за ислямските оръжия. Като съдържание и фокус, наподобява каталога на Фурусия фондацията. Акцентът е върху ранни оръжия и доспехи, с много високо качество на изработка или от изключително важно историческо значение. Повечето предмети са от 15-и до 17-и век, а образци от 19-и век почти липсват. Всеки предмет е представен подробно в каталога – с пълно описание и бележки относно произхода на предмета, съпоставка с подобни образци в други колекции и дори данни за майсторите, доколкото това е възможно.

Общо каталогът съдържа 126 експоната от колекцията на Метрополитън от ислямски оръжия и доспехи, която наброява над 3,000 предмета. С други думи по-малко от пет процента от всичко, което се намира в залите и хранилищата на музея по темата. Със сигурност, голяма част от това, което не е публикувано е също важно и интересно, но няма как дори да знаем за него, освен в разни каталози, където липсват снимки. Очаквано, преобладават османски, персийски и индийски оръжия. От Африка сигурно няма общо и десетина експоната, от които почти всичките са от мамелюците в Египет плюс една стара нимча и една каскара с персийско острие от булат и дръжка с интересен двоен помел. Отделно аз лично останах с впечатлението че основният автор на каталога, Дейвид Алекзандър, е специалист по доспехите, но не и непременно по хладното оръжие. Всичко това означава, че този каталог е просто малка стъпка по пътя на пълното публикуване и подробно изследване на огромната колекция на Метрополитън от ислямски оръжия.

Въпреки че у мен остана известна неудовлетвореност, в резултат от желанието ми да видя и другите експонати от колекцията, по възможност описани от ентусиаст по хладните оръжия, в каталога са публикувани по много добър начин десетки интересни и наистина важни експонати. Някои от тях са публикувани за пръв път в тази книга. Преводите на надписите по тях от Уил Квяткауски са също на изключително високо ниво и дават много информация за оръжията, доспехите и тяхната история. Харсевам каталога на Фурусия фондацията повече – там има повече и по-разнообразни предмети и научния текст е по-интересен и подробен, но за всеки, който иска да събира ислямски оръжия сериозно, се препоръчва да си набави копие от каталога на Метрополитън.