Татарски оръжия и доспехи има в някои книги от по-общ характер – например Ривкин разглежда подробно развитието на татарските саби в неговата книга за източни мечове и саби. Но специално посветени на темата издания почти няма, освен книгата на Яцек Гутовски. В нея на полски и английски е разгледана историята на татарите в Полско-Литовската Уния, а после в отделна глава са описани оръжията и доспехите им.
Най-интересната част е каталогът, където са публикувани татарски оръжия, доспехи, флагове и дори униформи от музеи от цял свят, но предимно от Полша. Описанието на каталожните номера е само на полски. За съжаление много от илюстрациите са черно-бели. Книгата е сравнително малък формат и с меки корици, но въпреки това снимките са достатъчно големи и с добра резолюция. Интересно е да се види развитието на татарските шлемове от средновековието до по-късните мисюрки. Най-голямата и важна част от каталога са сабите, от монголското нашествие чак до 18-и век. След края на производството в степите разнообразието от вносни остриета е голямо, като дори е показана една сабя с мамелюкско острие от 15-и или началото на 16-и век.
Като цяло оригиналните татарски саби са доста редки и може би заради това не са обект на изследване от други автори. Отделно татарите нямат собствена държава и както обикновено се случва с такива народи, интерест към материалната им култура е по-нисък. В резултат на това тази книжка остава единственият справочник изцяло по темата засега.
Преди години имах възможност да посетя Метрополитън Музея в Ню Йорк и признавам, че прекарах почти цялата визита в оръжейната. Основната част от експонатите са европейски оръжия и доспехи, но има и доста сериозна секция посветена на оръжия от ислямския свят. Радващо е, че наскоро излезе и каталог – Islamic Arms and Armor in the Metropolitan Museum of Art, в който са публикувани най-важните (по преценка на музея) от тях.
Изданието е голям формат, с твърди корици и обложка, страниците са от дебела гланцова хартия. Илюстрациите съответно са големи и с висока резолюция, като повечето предмети в каталога са показани с повече от една снимки, които дават допълнителна представа за детайлите.
Каталогът описва как колекцията е създадена, предимно от дарения от ранни колекционери като Джордж Камерън Стоун. Има и разбира се обща информация за ислямските оръжия. Като съдържание и фокус, наподобява каталога на Фурусия фондацията. Акцентът е върху ранни оръжия и доспехи, с много високо качество на изработка или от изключително важно историческо значение. Повечето предмети са от 15-и до 17-и век, а образци от 19-и век почти липсват. Всеки предмет е представен подробно в каталога – с пълно описание и бележки относно произхода на предмета, съпоставка с подобни образци в други колекции и дори данни за майсторите, доколкото това е възможно.
Общо каталогът съдържа 126 експоната от колекцията на Метрополитън от ислямски оръжия и доспехи, която наброява над 3,000 предмета. С други думи по-малко от пет процента от всичко, което се намира в залите и хранилищата на музея по темата. Със сигурност, голяма част от това, което не е публикувано е също важно и интересно, но няма как дори да знаем за него, освен в разни каталози, където липсват снимки. Очаквано, преобладават османски, персийски и индийски оръжия. От Африка сигурно няма общо и десетина експоната, от които почти всичките са от мамелюците в Египет плюс една стара нимча и една каскара с персийско острие от булат и дръжка с интересен двоен помел. Отделно аз лично останах с впечатлението че основният автор на каталога, Дейвид Алекзандър, е специалист по доспехите, но не и непременно по хладното оръжие. Всичко това означава, че този каталог е просто малка стъпка по пътя на пълното публикуване и подробно изследване на огромната колекция на Метрополитън от ислямски оръжия.
Въпреки че у мен остана известна неудовлетвореност, в резултат от желанието ми да видя и другите експонати от колекцията, по възможност описани от ентусиаст по хладните оръжия, в каталога са публикувани по много добър начин десетки интересни и наистина важни експонати. Някои от тях са публикувани за пръв път в тази книга. Преводите на надписите по тях от Уил Квяткауски са също на изключително високо ниво и дават много информация за оръжията, доспехите и тяхната история. Харсевам каталога на Фурусия фондацията повече – там има повече и по-разнообразни предмети и научния текст е по-интересен и подробен, но за всеки, който иска да събира ислямски оръжия сериозно, се препоръчва да си набави копие от каталога на Метрополитън.
Кавказките оръжия са красиви и същевременно интересни от историческа гледна точка. Те са оказали голямо влияние върху руското хладно оръжие от средата на 19-и век нататък, а по българските земи са дошли и посредством Османската Империя и особено в резултат на разселването на черкезите. От войнишките и офицерските шашки до окопните ками от ПСВ, много от стандартните белгарски хладни оръжия оръжия черпят вдъхновение от традиционни кавказки форми. За щастие има много написани книги по темата – толкова много, че дори няма да се опитам да ги изброя. Тук просто ще рпедставя тези, които аз имам, придружени с моите мисли за всяка от тях.
Аствацатурян “Оружие Народов Кавказа” – покойната Ема Аствацатурян заслужава адмирации за това, че е първият автор по темата. Книгата й има две издания, аз имам първото в електронен формат. Аствацатурян се опитва да разгледа отделните видове кавказки оръжия, вкл. огнестрелните и доспехите по региони. Въпреки че вече има и по-добри книги, тази е все още полезна и особено приложенията със списък на майсторите на сребърни изделия от Тбилиси и клеймата им.
Милер “Caucasian Arms from the State Hermitage Museum St. Petersburg”: тази книга я имам в електронен формат и по-специално каталога. Книгата е основно на датски и представя оръжия от колекцията на Ермитажа, с хубави илюстрации и кратки описания. От други, които имат цялата книга съм чувал, че в нея има повече информация за музея, отколкото за самите оръжия. При наличие на сериозен интерес към кавказаките оръжия, си струва да се набави заради сниманите образци, но откъм информация има по-добри опции.
Асхабов, “Чеченскоe Оружие – книга с текст паралелно на руски и английски. Акцентът е изцяло върху Чечня – история, култура, обичаи и разбира се, оръжията. Интересни са главите, посветени на аулите и оръжията, произведени в тях, но въпреки това не ставa ясно как точно чеченските оръжия се отличават от останалия Кавказ.
Ривкин и Пинчо – “Холодное Оружие Кавказа” и “Оружие и Военная История Кавказа” – тези два тома са част от аламанаха на оръжeeн музей от запорожието. Текстът е предимно на руски и дава много добра представа за разликите в декоративния елемент между отделните народи и за историята на региона. Тези томове щяха да са най-добрата публикация, ако не беше последното издание на Ривкин.
Ривкин “Arms and Armor of Caucasus: изданието е голям формат, с твърди корици, с гланцова хартия и над 300 големи на размер цветни илюстрации. Текстът е на английски, с резюме на руски. Първите няколко глави дават кратка история на региона, защото историческият контекст е абсолютно задължителен, ако искаме да разберем защо оръжията са възникнали и кой е имал нужда от тях. Ривкин след това обръща сериозно внимание на декоративните елементи и разликите в тях между отделните народи. Това за мен е и най-ценната част от книгата, защото дава възможност да се определи дали един кинжал е черкезки, грузински, дагестански и т.н.т., а също помага и с датировките. След това в отделни глави са разгледани подробно разнообразието и развитието на различните видове оръжия и доспехи. Обърнато е и внимание на стоманата и технологичните процеси на изработка. Моето лично мнение е, че това е най-добрата и полезна на колекционерите книга за кавказките оръжия и я препоръчвам на всеки.
Това не е изчерпателен списък на всички книги за кавказки оръжия. Има и още книги, предимно на руски, както и поне една на грузински. Кавказки оръжия с информация за тях има и в книги от по-общ характер – намират място в почти всяка книга за ислямски оръжия. Аз само дадох моето мнение за тези книги, които имам.
“Скъпоценни Индийски Оръжия” с автор Салам Каукджи е просто каталог на подбрани индийски оръжия от колекцията на шейх Насер Ал-Саба от Кувейт. Получих я като подарък за Коледа от съпругата ми, което беше много приятна изненада.
В книгата с добри цветни снимки са показани около 200 оръжия от колекцията, всичките отличаващи се с използването на скъпоценни и полускъпоценни камъни и благородни метали. Тези оръжия вероятно са били собственост на владетели и високопоставени дворяни, а не на обикновени воини. Скъпоценните камъни и високото качество на изработка са показвали престижа на собственика. За нашия вкус може би изглеждат кичозни, но не бива да бъдем заслепявани от собствените си естетически разбирания, създадени през 21-ви век на съвсем различно място в света. Тези оръжия трябва да бъдат оценени през призмата на вкусовете и модата в индийските дворци през 18-и век.
Авторът Салам Каукджи е уредник на колекцията Ал-Саба, която е посветена на всякакви предмети на изкуството от ислямския свят и оръжията в нея са само малка част. Самият автор няма същата страст към оръжията, като например Елгууд или Нордлунде и не е специалист по тях и историята им. Той е направил добър опит да даде информация като придружаващ текст към илюстрациите, но написаното от него трябва да бъде разгледано критично и съпоставено с информацията от други книги, като например тези от авторите, които споменах.
Книгата беше хубав подарък за мен, но препоръчвам ли я? От гледна точка на информация, според мен има по-добри книги за индийските оръжия. Реално, това е просто каталог на част от оръжията в колекцията на кувейтския шейх, красиво илюстрирани в добре направено издание. Тези предмети са от клас, който е недостъпен за обикновени колекционери, но може би точно за това такива каталози имат място в библиотеката – в тях се съдържат предмети, които едва ли някога ще държим в ръце, но които са важна част от историята на тези оръжия.
“Боздугани от Българските Земи” с автор Стоян Попов е първата издадена книга с експонати от колекция Ватеви. Аз я купих заедно с каталога на антични оръжия в колекцията, като мисля че се продава само директно от сайта на фондация Ромфея. И двете книги са на английски и сравнително скъпи – цената на всяка е 130 евро.
Спрямо датата на отпечатване (2015 г.), колекция Ватеви съдържа близо 500 боздугана, което почти сигурно е най-голямата колекция от този род в света. Те са намерени в днешните български земи и датирани от 10-и до 17-и век. Съответно, форматът на книгата е голям – 438 страници А4, с твърди корици. Илюстрациите са почти всичките цветни, с изключение на няколко стенописа. По отношение на качеството на изданието трудно някой би могъл да има претенции.
Сам по себе си, каталогът на тази огромна колекция би бил впечатляващ, но прави чест на автора, че е положил сриозни усилия книгата да е много повече от това. В началото има сериозна научна част, от която личи ентусиазмът на Стоян Попов по темата. Той разглежда историята на боздугана като оръжие в световен мащаб и идването му по нашите земи през средновековието. Следва задълбочено разглеждане на писмените и художествените източници за боздуганите по българските земи. Направен е опит за типология на боздуганите по хронологичен принцип, което е нелека задача, като в крайна сметка Попов определя 21 основни типа, 53 подтипа и 22 вариантa. Проследена е и еволюцията и връзките между отделните типове в разглеждания период от около 7 века. Каталогът е оставен за накрая, като той съставя три четвърти от обема на книгата. В него са представени всички боздугани от колекцията с подробни описания, размери и качествени цветни снимки в няколко ракурса. Особено интересни са боздуганите с церемониално предназначение, украсени с благородни метали.
Тук идва ред за най-важния въпрос – препоръчвам ли книгата? Отговорът е труден и ще е различен за всеки индивидуално. За мен определено си струваше – смятам, че получих добра стойност за платената от мен цена. Това е и единствената книга специално за боздугани. От друга страна, това е тема, която е трудна за колекциониране с оглед на сегашното законодателство в България и съответно няма как да се радва за голяма популярност. За много цената от 260 лева ще е прекалено висока за нещо, което едва ли някога ще колекционират.
В заключение, книгата е с високо качество, и като издание, и като информация. Лично според мен когато става дума за силно специализирани издания е за предпочитане да са като тази книга – цената да е висока, но да няма компромиси с качеството.
Някои от най-важните оръжейни колекции са частните колекции. Колекцията Ватеви е в тази категория и за радост, освен че преди няколко години част от нея беше изложена в Археологическия Музей в Пловдив, постепенно върви и публикуването й. Засега са издадени две книги: първата, посветена на сбирката от около 500 боздугана от средновековието и втората, каталог на оръжията и доспехите от древността. Тук ще разгледам каталога на античните оръжия, а боздуганите ще ги оставя за по-нататъшен пост.
В началото на книгата е научната част – описания на отделните групи предмети и сравнения с публикувани подобни находки от България и чужбина. Акцентът е върху използването на оръжията и доспехите по нашите земи, първоначално от траките, а впоследствие от римските легионери разположени на Балканите. Следва самият каталог, където оръжията са представени с големи, цветни снимки така че детайлите по тях да се виждат добре. Накрая книгата завършва с кратък анонс че следващия том, посветен на средновековните оръжия в колекция Ватеви се подготвя за печат. В анонса са показани два върха на копия и един тризъбец.
Цената на книгата е сравнително висока – 130 евро. При покупка на двете книги – тази и за боздуганите има малка отстъпка от 20 евро общо. При тази цена, струва ли си покупката? За тези с голям интерес към античното оръжие от нашите земи, книгата е определено необходима, защото показва голям брой разнообразни находки, някои с много високо качество, които допълват публикуваните оръжия в музеите. В сравнение с каталога на колекцията на Васил Божков, където текстът от Иван Маразов е основно посветен на художествения аспект на предметите, тук информацията е изцяло за оръжията като оръжия, което на мен лично ми допада повече като подход. В заключение, очаквам следващия каталог, където ще бъдат публикувани средновековните оръжия в колекцията Ватеви с нетърпение.
Тази година за радост на колекционерите на хладно оръжие излязоха няколко интересни книги на български. Сред тях е книгата на Красимир Ганчев за кортиците на Царство България. Аз я получих като подарък от приятел, за което съм му много благодарен.
Книгата на Ганчев е голям формат, което позволява качествени цветни илюстрации. Хартията е леко тънка, но това не е фатално. Както е ясно от самото заглавие, предмет на книгата са само кортиците от времето на Царство България, преди рефрендума, с който България става република. Авторът също така още в увода обяснява, че няма да разглежда ерзаци, заради липсата на документация и пoдробна информация за тях и съответно чисто спекулативния характер на това, което би могъл да напише по въпроса.
В самата книга всички отделни видове кортици от царско време са разгледани един по един, включително и кортиците и ножовете на Бранник. Първото, което прави впечатление е че освен кортиците са оподробно разгледани и аксесоарите към тях – носачи и лопуси. Авторът, по подобие на някои издания за кортици на Вермахта, е решил да даде и ориентировъчни цени за всеки вид кортик. Това е полезно за колекционерите, но тези цени са условни и с времето със сигурност ще се променят с инфлацията и повишен или понижен интерес към темата. По-важно предимство на книгата, от колеционерска гледна точка, е подробното разглеждане на автентични образци и реплики, богато илюстрирано със снимки на целите изделия както и на някои дребни, но важни детайли. Този подход е нож с две остриета, защото помага и на фалшификаторите да подобрят качеството на продукцията си, така че в един момент тя да стане почти невъзможна за различаване от оригиналите, но на този етап колекционерите могат да научат как да избегнат репликите, които циркулират на пазара в момента.
Няма как да не възникне въпросът за сравнение между тази книга и второто издание на Тодор Предов. Книгата на Предов е по-всеобхватна, защото включва и кортици ранни републикански емисси, соц кортиците и съвременните кортици. Но за съжаление, някои от образците показани в книгата на Предов са съмнителни, като например музикантския кортик, който всъщност е компилация от острие от общовойскови кортик и други потенциално съвременни елементи. Изводът е, че ако някой е решил да купува кортик от царско време, консултация с книгата на Ганчев е препоръчителна. Книгата на Предов също е полезна, особено с информацията за моделите след 1946-а, но не помага по отношение на разпознаването на автентичните образци и някои от показаните екземпляри в нея са реплики, които могат да подведат начинаещи колекционери.
В крайна сметка и двете книги заедно като цена са не повече от една десета от цената на хубав царски кортик. Между двете, книгата на Ганчев е по-тясно специализирана да бъде колекционерско помагало.
Много народи по света си имат характерен нож – гурките кукрито, американците буито, а ние, българите – овчарския нож. Почти всеки, който събира българско оръжие има в колекцията и няколко стари овчарски ножа – все пак дори и сега те се намират сравнително лесно и цените още са на сравнително достъпни нива. Обаче въпреки интереса към тях и дългите теми по форумите, реално до скоро нямаше нито една книжка по въпроса, в която някой да е опитал да напише историята на тези ножове и да ги систематизира по типове, региони и производители. Ето защо с огромен интерес очаквах книгата на д-р Пламен Митев. Тя излезе преди няколко месеца и най-после едно копие от нея стигна и до мен и съответно веднага го прочетох. Когато някой пише първа книга по дадена тема, предизвикателството е сериозно – липсва друга литература, а въпросите са много, като авторът все пак трябва да се вместо в някакъв обем по чисто практически причини. Книгата е предназначена предимно за любители на овчарските ножове и поне според мен целите пред нея би трябвало да са да дефинира какво е “овчарски нож”, да проследи историята на тези ножове, да систематизира вариантите им в типология на базата на някакви признаци и не на последно място, да засили интереса към тях.
Първото, което прави впечатление е луксозното издание – книгата е голям формат с твърди корици и обложка, с гланцови и страници и много цветни илюстрации на овчарски и други стари ножове. Другото, което ми хареса е че съдържанието, по западен образец е изнесено в началото, а не е в края на книгата. Сега набързо ще разгледам книгата глава по глава, споделяйки собствените си впечатления. Първата глава е посветена на Възраждането, което е правилния подход – все пак преди да почнем да разглеждаме ножовете, трябва да сме наясно с историческия им контекст. Този период е добре изследван в българската историография и всеки трябва да реши сам за себе си дали да прочете тази глава – чисто хронологично авторът разглежда периода от края на 18-и век до 20-те години на 20-и век. От страниците силно се усеща разочарованието на автора от съвременната българска действителност. От една страна това ни дава възможност да усетим част от личността на автора, но от друга, такива коментари рискуват да отклонят вниманието на читателя от основната тема в книгата на един ранен етап.
Втoрата глава е за овчарството и овчарите. Аз лично не знаех почти нищо за този поминък през Възраждането и ми беше интересно да науча за живота на овчарите и обстоятелствата, при които ножът им е трябвал като инструмент и оръжие. Следва кратък очерк на ножовете и тяхното развитие, както и кратка металургична справка. За съжаление не всичко в нея съответства на някои от по-съвременните изследвания по въпроса и като цяло може би е по-добре читателят да прескочи тази част и да отиде диркетно на следващата, в която става дума за производството на ножове през възраждането. Подобно на главата за овчарите, тази глава е посветена на ковачите и технологическите, социалните и икономочески процеси, които са били определящи за ножарския занаят. Тази глава определено дава добра представа за това кой и как е правил ножовете.
Следва най-съществената част на книгата, касаеща самите ножове. Първо накратко за тяхното предназначение и съставни части, а след това и разглеждане на отделните типове в детайли. Преди да прочета книгата имах леки резерви с оглед на твърденията, че само в Габрово са произвеждани стотици различни видове ножове. Това разнообразие е силно преувеличено, защото в него влизат какви ли не ножчета и инструменти, произвеждани след Освобождението и имащи доста малко общо с овчарските ножове, както и ножове със съвсем незначителни разлики. Като към това се добавят и различни имена за едно и също нещо от различни краища на България според местния диалект и има опасност да се получи сериозно объркване, но авторът се е справил добре и в крайна сметка е свел ножовете в седем основни типа според особеностите на остриетата заедно сопашките и метода на закрепване на дръжките към тях. С това вече имаме и първата типология на овчарските ножове от Възраждането, която със сигурност ще бъде ползвана от колекционерите и следващи автори по темата.
Книгата продължава с украсата на ножовете и маркировките по тях. Уви, по отношение на маркировките акцентът е върху габровските майстори след Освобождението, докато за по-старите и мистериозни клейма има твърде малко. Авторът сам пише, че оставя на следващи ентусиасти илиизследователи да разкриват тези загадки, може би просто защото информацията за старите еснафски клейма е прекалено оскъдна. Това е разбираемо, но все пак е можело да бъдат представени отделните клейма и техните вариации, дори и ако точният произход остава неизяснен.
За сметка на това каниите са разгледани подробно с различните материали от които те и гривните им са били правени, включително и технологията на изработване. Книгата завършва с поверията за ножовете и заключение, което всъщност се явява резюме на български и английски.
Постига ли книгата това, което един колекционер би искал от първата книга някога, посветена на овчарските ножове? Моето мнение е, че в по-голямата си част книгата би била изключително полезна на всеки, с интерес по темата. Някои от главите от по-общ характер като тази за Възраждането или тази за историята на ножа в световен мащаб са пълни със спорна информация и коментари, но това, което е по-важно е че авторът е успял да създаде типология на овчарските ножове, разгледал е особеностите на отделните им части в детайли и е обърнал достатъчно внимание на ковачите, които са ги правили и на овчарите, които са ги ползвали, така че да ги оценим в контекста, в който са съществували. Книгата вдъхновява ли да колекционираме и съхраняваме тези ножове? За мен честно казано овчарските ножове са неугледните и грубовати роднини на ятагните, но след като прочетох книгата отидох и извадих от дъното на един от шкафовете, където държа колекцията си няколкото овчарски ножа, които имам и ги разгледах – нещо, което не бях правил с години. Д-р Пламен Митев е вложил собствени средства в издаването и разпространението на книгата, резултатът от които е че тя може да се купи на цена, която няма да стигне и за половин истински стар овчарски нож в прилично състояние. Заключението се налага от само себе си – книгата си заслужава.
В предния пост дадох книгите за хладно оръжие на български, които имат място във всяка библиотека. Тук продължавам с книгите на чужди езици, които според мен всеки с интерес по нашата тема би трябвало да има. Някои от тях са по-скъпи в сравнение с книгите на български. Повечето от нас имат определен бюджет за хобито и е нормално да си зададем въпроса, дали си струва да дадем над 100 лева за книга. Все пак в съзнанието ни парите, които ще дадем за книги намаляват това, което остава от бюджета за нови придобивки в колекцията. Тук е добре да си дадем сметка за следните няколко неща. Първо, книгите са основен източник на познания дори и в днешната епоха, като информацията в тях все още значително надхвърля това, което можем да намерим в интернет. Второ, познаването на автентични образци намалява шанса от грешни придобивки и увеличава шанса да разпознаем нещо рядко и потенциално ценно, което не е описано правилно от продавача. Трето, в една хубава книга има много повече образци, отколкото някога можем да съберем в собствената колекция, да не говорим че много от тях никога няма да бъдат достъпни защото са в музеи или заради прекалено високата им цена – чрез книгата все пак можем да ги видим и oпознаем. Разбира се, важно е книгата да е добра – информацията в нея да е максимално изчерпателна и вярна и точно за това е и този пост, в който ще изброя книги, които да послужат за основа на всеки с интерес към изучаването на хладно оръжие.
Ewart Oakeshott “The Archaeology of Weapons” Типологията на Оукъшот остава и до ден днешен основната типология за средновековните европейски мечове. Прочитането на тази книга е необходимо от обща култура, за да знаем какво е тип 10 или тип 13 по отношение на мечовете. За радост книгата е написана така, че се чете лесно, без излишна академичност и проследява историята на дългото хладно оръжие от Западна и Централна Европа от древността до края на ренесанса. За съжаление на Източна Европа и Ислямския свят не е обърнато особено внимание. Друг недостатък е че книгата е първоначално публикувана през 1960 г. а дори и след редактираните преиздавания е минало доста време, през което има нови находки. Но въпреки всичко тази книга остава първата, която всеки с интерес към средновековното хладно оръжие трябва да прочете.
Kirill Rivkin and Brian Isaac “A Study of the Eastern Sword” Това е засега единствената книга, която изследва развитието на сабята като форма от появата на първите саби в Алтай през късната античност до палите и шамширите от Османската Империя и Персия през 19-и век. Книгата е голям формат, с гланцови страници и големи, качествени илюстрации. Включва образци както от големи музеи, така и от частни колекции, много от които не са публикувани другаде. Текстът е по-достъпен и приятен за четене от археологическите статии по темата и дава отговор на много въпроси, свързани със сабите от понтийската степ през средновековието и ранните мамелюкски, турски и перийски саби – все теми, директно свързани с българската история.
George Cameron Stone “A Glossary of the Construction, decoration and Use of Arms and Armor in All Countries and in All Times” Заглавието на книгата е доста амбициозно и разбира се, няма как една книга да обхване всички оръжия от целия свят от древността до наши дни. Въпреки това книгата дава доста добра представа за повечето основни видове оръжия и особено за тези от ислямския свят и юго-източна Азия. Информацията в речника на Стоун е на места остаряла и неточна, но продължава да бъде полезна на начинаещи колекционери като увод в терминологията на оръжия от различни части на света. Преди по-задълбочените книги, все пак е хубаво всеки да е наясно за какво става дума зад имена като шамшир, мандау или нимча. Друг плюс е, че за почти всички оръжия има илюстрации, макар и черно-бели.
Michael Coe, ed. “Swords and Hilt Weapons” Тази книга е посветена на хладните оръжия от древността до наши дни и всъщност се състои от отделни глави, написани от различни автори. След главите, проследяващи развитието на хладните оръжия в Европа, следват глави, посветени на отделни важни региони, като например Ислямския Свят, Индия, Китай, Япония и Африка. Всичко това, съчетано с големия формат и добрите цветни илюстрации дават една добра обща рпедстава за хладното оръжие в световен мащаб.
Martin Brayley “Bayonets: An Illustrated History” Във всяка тема е необходима книга, която да даде обща представа и тази книга постига точно това по отношение на щиковете. В нея са показани основните модели щикове на повечето държави по света и може да послужи за основа на една колекция на основните модели от двете световни войни например. При по-специфичен интерес ще са необходими други, по-задълбочени книги. Форматът е голям, страниците гланцови и илюстрациите качествени и цветни, като само корицата е мека, за съжаление. Отлична книга за начинаещи колекционери на щикове и за това е в този списък.
Robert Elgood “The Arms of Greece and Her Balkan Neighbors in the Ottoman Period” Колебаех за тази книга, защото не е само за хладни оръжия, а включва и огнестрелни и аксесоари. Но понеже балканското оръжие е много близко на всеки от нас и тази книга е най-добрата по въпроса на този етап, реших че има място в този списък. Елгууд е автор, който винаги пише на най-високо академично ниво. Главите му са придружени с бележки, които сочат източника на информацията. Книгата започва с няколко глави, които дават исторически контекст на оръжията от региона. В тази книга е най-добрата глава за ятагани, по мое мнение по-ценна откъм информация от всички каталози на ятагани където не пише почти нищо за историята на тази форма и нейното развитие на Балканите. Книгата е голям формат, с качествени цветни илюстрации и като цяло пример за това, как трябва да изглежда една книга за оръжия от определен географски район.
Александър Въчков “Холодное Оружие Болгарии” Тази книга е тук, а не в предния пост, просто защото е на руски, а не на български. Показани са основните образци саби, както и кортици. Илюстрациите са по-големи от книгата за саби на български. За съжаление пак има някои спорни образци, докато други липсват. Като цяло, тези две книги заедно са необходими на всеки, който иска да колекционира български саби, защото са най-доброто, с което разполагаме спрямо сега.
Изграждането на библиотека по темите, които колекционираме е също толкова важно, колкото и изграждането на самата колекция. Двете вървят ръка за ръка, защото без книгите, ние не бихме могли да бъдем колекционери, а бихме били просто натрупвачи на предмети за които не знаем почти нищо. Независимо дали става дума за справочник, който показва цялото разнообразие от модели или типове оръжия подбрани по някакъв критерий или за задълбочено проучване за специфично оръжие, книгите ни служат като пътеводител в света на колекционирането. Даже до известна степен, дори са по-важни от самите предмети, защото ние сме само временни притежатели на нашата колекция, която непрекъснато се променя, докато натрупаните знания остават с нас докато сме живи и дори и след нас, ако намерим начин да ги предадем на други, както авторите изброени по-долу.
Тук ще разгледам няколко книги на български език, които за мен би трябвало да са в основата на библиотеката на всеки български колекционер или любител на хладното оръжие. Това е моят кратък списък и той сигурно ще се различава от нечий друг списък, но книгите съм подбрал по следния критерий – за момента на този пост, това са най-добрите книги на български в момента по теми, свързани с хладното оръжие. Ако вбъдеще някой публикува по-добри книги по тези теми, тогава ще се върна тук и ще внеса необходимите поправки. Има и други български книги за оръжие и милитария, които са на много високо ниво или ценни просто като добро начално упътване, но списъкът тук е за книги, в които хладното оръжие е основен акцент.
1.Йотов, Валери “Въоръжението и Снаряжението от Българското Средновековие (VII-XI Век)”, 2004. Започваме от началото на българската държава с оръжието на нейните създатели (и врагове). Това е каталог на всички оръжия, защитно въоръжение и друго снаряжение, намерено в съвременните граници на България и известно на роадния археолог Валери Йотов към Варненския Археологически Музей. Книгата е вече леко стара, като от тогава има нови находки и познанията ни за някои от експонатите включени в книгата са еволюирали и вече ги разпознаваме като от по-късен период (например няколко саби, които са най-вероятно свързани с присъствието на Златната Орда по нашите земи). Изданието е голям формат с твърди корици, но вероятно с цел цената да се запази в някакви граници, качеството на хартията не е особено високо и всички илюстрации са чернo-бели, без дори да има секция с цветни илюстрации на гланцирана хартия за някои от по-важните експонати. Това обаче с нищо не намалява от стойността на книгата като най-пълният справочник за оръжието и снаряжението на българските воини от първите няколко въка на съществуването на България. Всеки, който се интересува от развитието на хладното оръжие в българските земи, от върховете на стрели и копия през брадвите и боздуганите до сабите и мечовете има нужда да придобие копие.
2. Петров, Пламен “Дългото Хладно Оръжие на България след 1878 г.”, 2015. Това е второто, подобрено издание на същата книга, която беше първата книга по темата за стандартните модели дълго хладно оръжие в българската армия след Освобождението. Разликите с първото издание са по-голям формат, позволяващ по-големи снимки, на които по-добре се виждат някои детайли, както и някои допълнения. Някои от показаните образци са спорни, като например някои трофейни саби, които са единични образци и съответно може би нямат място в каталог на стандартни модели и т.н.т., но като цяло това е единствената публикация на български по темата и ще е полезна както на начинаещ колекционер, който иска да се запознае с моделите български саби, така и на по-напреднали колекционери.
3. Казазян, Агоп “Българско Късо Хладно Оръжие”, 2015. Също книга, която засега е единствена по рода си по темата за българските щикове и ножове. Авторът е колекционер, с изключително дълбоки познания по темата, като книгата е много добре написана и текстът е придружен с много на брой качествени илюстрации. Тази книга е еталон за книга в помощ на колекционерите на роден език.
4. “Сабите на Войводите” издание на Регионален Исторически Музей Велико Търново, 2017. За периода на Възраждането и Борбите за Освобождение има доста книги, но те обикновено са с по-широка тематика и включват и всякакво огнестрелно оръжие, аксесоари и т.н.т. Този каталог е изцяло посветен на хладното оръжие, като в него са събрани експонати, свързани с хайдути и освободителни дейци от всички регионални исторически музеи в България. Това е доста сериозно по мащаб начинание и качествените цветни снимки на гланцова хартия дават добра представа за различните видове ножове, саби, ками, мечове и щикове, ползвани в този период. Единственият недостатък е че книгата не предcтавлява задълбочено проучване по темата, а текстът преди каталога е от общ исторически характер. Форматът е хубав, но кориците са меки. За съжаление бройката на печат е малка и каталогът съответно труден за намиране, като аз съм благодарен на Симеон Цветков за помощта му да получа моята бройка, както и за това, че без неговите усилия и фотография реално този каталог не би съществувал.
Тези четири книги са достатъчни да дадат обзор на българското хладно оръжие през вековете, от създаването на Дунавска България до всички видове хладни оръжия в българските въоръжени сили от Освобождението до днес. Едно от предимствата на тези книги е достъпната цена, в сравнение с цените на качествени чуждестранни издания. Темата за хладното оръжие по нашите земи преди идването на Аспарух я оставям за бъдещ пост. Засега няма добра книга на български език за хладното оръжие от Второто Царство (има такава книга на английски от сръбски автор обаче) както и книга за оръжията от времето на Турското Робство и особено по-старите образци от преди Възраждането. Сигурен съм че изследователи, колекционери и реенактори ще направят така, че тези липси да бъдат запълнени.
