Власт и Престиж – Тихоокеански Бухалки

Тази година коледният ми подарък е книга за тихоокеански бухалки – “Власт и Престиж – Изкуството на Бухалките от Океания” с редактор Стивън Хуупър. Книгата е всъщност каталог на изложба от преди няколко години в галерия във Венеция. Това е тема, по която не знаех почти нищо и тази книга ме въведе в света на тези оръжия. Признавам, че досега ги подценявах като примитивни оръжия, представляващи технология от времето на праисторията, но някои имат интересна история и естетика, която ги прави да са нещо повече от просто една цепеница.

Книгата е публикувана през 2020-та година и е голям формат с твърди корици, с 319 страници. Няма обложка и хартията не е гланцова, но това е позволило по-голям тираж и цената е спрямо датата на този пост съвсем достъпна.

Изложбата е по инициатива на фондацията Джанкарло Лигабуе от Венеция и в нея са участвали европейски музеи и европейски колекционери. Заради пандемията не е имало как да участват музеи и колекционери от Америка и Океания, но дори и така обхватът на изложбата е доста голям и в каталога са показани 126 отделни образци от всички краища на Тихия Океан. Първите стотина страници са статии, посветени на историята на бухалките, тяхната употреба като оръжия, религиозни и церемониални предмети и значението им като произведения на изкуството. Според редактора, между Австралия и краищата на полинезийския триъгълник има около 300 вида бухалки, повечето от които имат подвидове, което създава огромно разнообразие от форми. Идентифицирането на по-простите от тях е сложно, но по-сложните и особени форми са лесно разпознаваеми и някои от тях са много атрактивни – например бухалките Уу от Френска Полинезия.

Не знам дали заради някаква носталгия от романа “Остров Тамбукту”, който четох като дете или заради екзотиката на тихоокеанските дестинации, но ми беше интересно да науча повече за тези острови, хората които са ги намерили и заселили и бухалките от времената на първите им контакти с европейските пътешественици.

Градски Музей в Ротенбург – Колекция Бауман

Ротенбург е малко градче в северо-западния край на Бавария, с много добре архитектура от късното средновековие. В един бивш манастир в единия край на Ротенбург се намира градският музей, в който се помещава колекцията Бауман. Херман Бауман е местен индустриалец, който е събирал старинни оръжия в продължение на 40 години. Колекцията е пример за това какво може да бъде постигнато благодарение на комбинация на страст и финансови възможности. Посетителят първо влиза в голяма зала, пълна с оръжия и доспехи от късното средновековие до 1700-те. За съжаление някои от предметите са със съмнителен произход. Най-яркият пример за това е са изложени археологически на меч, с острие от композитен дамаск, измислен сребърен ефес и кания от омански меч. Който го е правил, го е доукрасил с позлатен надпис от едната страна и гравиран надпис като на мечовете от арсенала на мамелюците в Александрия от другата. Такива неща са нормални – на всеки от нас се е случвало да прави грешки и да се набута с ментета, колкото и да се стараем да го избегнем. Сега прадстевете си да колекционирате с размаха на Херман Бауман в продължение на четири десетилетия – ще има грешки, няма как. Но за съжаление такива предмети поставят под съмнение и останалите в колекцията и човек се чуди кои са истински и кои, реплики или доукрасени за вдигане на стойността.

След като приключим с тази зала, малък коридор с експонати от 30-гоидишната война ни води в една малка стаичка, където са изложени археологически находки на оръжия от ранното средновековие, античността и чак до каменната ера. След тази стая мислех че това е всичко и тръгнах набързо през манастира, но попаднал на още една голяма зала, посветена на ловните оръжия. Правилото във всеки немски музей с оръжия да има и цял куп ловни не е нарушено и тук. Качеството и количеството са впечатляващи, а най-интересните експонати са един калъч на Жером Бонапарт и една ловна шпага на Мария Антоанета. Това вече е краят на колекцията, но човек спокойно може да прекара цял ден само в този музей, а аз имах само около час. Въпреки съмнителните експонати, колекцията ми хареса много и с удоволствие бих се върнал някой ден да разгледам пак.

Исторически Музей във Франкфурт

Историческият Музей във Франкфурт не е особено голям, но е интересен с една секция в него, наречена “Музей на Колекционерите”, където са изложени колекциите на местни колекционери. Те включват колекция от средновековни оръжия и доспехи и колекция от огнестрелни оръжия, които е събрал прачичото на Фрида Кало. Сред оръжията са изложени и саби с позлатени и оксидирани остриета на семейство Глаут, ковачи на хладно оръжие от Франкфурт. За мен много интересна беше колекцията на пътешественик от Франкфурт, който е обикалял из Судан в началото на 19-и век. Тя включва два налакътника и едно желязо за хвърляне. Налакътниците са различни, като единият е вероятно от Персия а другият османски, но някой в Судан ги е ползвал като комплект.

Германски Национален Музей, Нюрнберг

От всички музеи в Германия, този който най-много ми хареса беше Германският Национален Музей в Нюрнберг. Едно от крилата е посветено изцяло на оръжия и доспехи, от средновековието то 18-и век. Още първата витрина съдържа нещо много рядко и интересно – запазен голям шлем. Следват куп експонати от късното средновековие и ренесанса. Прави впечатление един палаш от 16-и век с изцяло гравирано острие. Оръжията и доспехите от 30-годишната война са представени добре както в качество, така и в количество и сред тях има палаш с т. нар. календарно острие. Оръжейната експозиция завършва с подбрани ловни оръжия, както е почти във всеки германски музей.

Но това не е краят на интересните неща в музея. Той съдържа и колекция от артефакти от античността и ранното средновековие, сред които има много хубави оръжия и шлемове. На мен най-интересни ми бяха оръжията от епохата на великото преселение на народите и ранното средновековие. Любимият ми експонат бяха два меча с надпис Улфберт, богато украсени предпазители. Като цяло прекрасен музей, в който бих могъл да прекарам половин ден само да разглеждам оръжията.

Замък в Нюрнберг

Старият град в Нюрнберг със запазените стени и старите църкви е безспорно атрактивен за туристи, а най-интересната част е старият замък на върха на хълма. От моя гледна точка най-хубавата част на замъка е колекцията от оръжия от късното средновековие до края на 17-и век. Колекцията съдържа много важни и интересни образци. Като за начало, има няколко меча от високото средновековие, археологически находки от околността. В музея на замъка се намират и някои от най-ранните европейски огнестрелни оръжия. Като става дума за огнестрелно оръжие, не можем да пропуснем и две малки оръдия с трофейни османски цеви. Между хладното оръжие от 16-и и 17-и век се откроява едно т. нар. календарно острие, чиято цяла повърхност е гравирана. Към края на експозицията пък има впечатляваща бройка цвайхендери – легендарните мечове за две ръце на ландскнехтите от времето на 30-годишната война.

Резиденцията и Градския Музей в Мюнхен

Династията Вителсбах е управлявала в Бавария близо хилядолетие, от 11-век то края на ПСВ. Техният дом в Мюнхен, така наречената Резиденция е разширяван многократно по времето на баварските електори и крале и днес е внушителен по размери и украса дворцов комплекс. Съкровищницатa на Вителсбахите също е впечатляваща и съдържа и доста оръжия, предимно церемониални мечове, но също така и някои богато украсени оръжия. За мен най-интересни бяха група османски ножчета от 17-и и 18-и век. Като бонус, добавям и няколко снимки от Градския Музей в Мюнхен, в който има една зала с оръжия от късното средновековие и ренесанса.

Музей на Пет Континента, Мюнхен

Етнографският музей в Мюнхен е кръстен “Музей на Пет Континента”, защото е посветен на материалната култура на оригиналните обитатели на всички обитавани континенти с изключение на Европа. Сред експонатите има и оръжия. Най-интересните от тях включват шлем от риба, броня от дърво и копие със зъби от акула от Кирибати и Науру в Тихия Океан. Колекцията от така наречените саби и ножове “да” от Юго-Източна Азия също е много хубава. Музеят притежава впечатляваща сбирка от артефакти от Южна и Северна Америка, сред които има няколко бухалки на индианци от прерията от високо качество. Като цяло това не е най-богатият етнографски музей в света, но е лесен и бърз за разглеждане и внася малко разнообразие от музеите с европейски оръжия в Германия, към които ще се върнем в следващите постове.

Баварски Национален Музей, Мюнхен

Баварският Национален Музей в Мюнхен предлага на посетителите забележителна колекция от всякакво приложно изкуство, която включва и произведения на оръжейното изкуство. Цяла една зала е посветена на оръжия и доспехи от средновековието, като всички изложени предмети са от изключително високо качество. Лични оръжия на електорите на Бавария са показани тук таме в останалата експозиция. Има и отделна зала за ловни оръжия, а в залата за творби от слонова кост има няколко ловни тесака с красиви дръжки от този материал. Ако човек има време да посети само един единствен музей в Мюнхен, Баварският Национален Музей е този, който аз бих препоръчал.

Ловно-Рибарски Музей Мюнхен

В центъра на Мюнхен се помещава германския Ловно-Рибарски Музей. На най-горния етаж има интересна колекция от ловни оръжия и аксесоари към тях. От ловни арбалети до тесаци и пушки от 19-и век, изложените предмети са от много високо качество. Това не е от най-известните музеи за оръжия в света, но определено си заслужава да бъде разгледан от всеки с интерес по темата.

Нова Занзибарска Нимча и Някои Наблюдения

Заедно със суданския шлем и налакътници дойде и една занзибарска нимча от същия аукцион. На този етап съм писал толкова много за занзибарските нимчи, че би трябвало темата да е изчерпана отдавна, а всъщност с всяка нова придобивка си задавам все повече и повече въпроси за този тип оръжия.

Новата нимча е Тип 1Б според предпазителя, който е като пръстен и не е запълнен. Ръкохватката е от рог, с характерната костенурка на помела и яка от бял метал под предпазителя. Украсата от розетки със звезди и триъгълници на помела е също обичайна. Всичко по дръжката е напълно нормално за занзибарска нимча от 19-и век.

Острието е най-интересната част. То е като палаш и по форма поне на мен ми наподобява византийския парамерион или някои от ранните български палаши. Не, със сигурност не е толкова древно, но е добре направено като постепенно изтънява към върха и е може би от 18-и век. Върхът е двустранно заточен, а в основата има т.нар. рикасо. Не мога да кажа със сигурност дали това острие е европейско или индийско. По правило, липсват каквито и да е маркировки. От близо 70 занзибарски нимчи, на които имам снимки, маркировки има само на три. Тези редки маркировки са от два типа, като и двата са местни, а не европейски – единият е като буквата Х (или може би представлява пясъчен часовник), а другата е полумесец със седем звезди в конфигурация на триъгълник. Виждал съм една единствена занзибарска нимча с острие с маркировки, които наподобяват европейски и това острие изглежда като острие, взето от алжирска нимча. Това е в рязък контраст с оманските мечове и катари, които почти винаги носят европейски или имитации на европейски маркировки и надписи. Това не е случайност и е нарочно, но защо не знам.

Канията е покрита с кадифе, вероятно в последните няколко десетилетия. Традиционно оманските и занзибарските нимчи са покрити с черна кожа и кадифето е нещо, по-характерно за Индия. Медният накрайник може и да е оригинален. С нимчата дойде и един широк платнен колан, който също изглежда доста съвременен. Към него няма никакъв способ за закачане на сабя, така че не съм сигурен каква е връзката с нимчата освен ако не се е предполагало да бъде втъкната в колана.

Като цяло, като изключим стила на украсата, занзибарските нимчи са много различни от другите дълги хладни оръжия от Оман и Занзибар. Подозирам, че също като шамширите, нимчите са били оръжие указващо специален ранг или пост. За съжаление оскъдната литература, с която разполагаме спрямо този момент не дава отговор на този и много други въпроси за тези нимчи.