Category: Resources

Сестра ми беше в Катар тази година и ми изпрати снимки на оръжия от два музея в Доха. Тези снимки са общо две дузини и това дава възможност в този пост да дам повече информация за експонатите в сравнение с предишни постове, където снимките са десетки или дори стотици и този обем не позволява такива подробности. А що се отнася до самите експонати, много от тях определено заслужават внимание.

Да започнем с Музея за Ислямско Изкуство, където се помещават шедьоври на приложното изкуство, събрани от всички краища на ислямския свят. За разлика от европейските колекции, които обикновено са създадени назад в миналото, тази колекция е сравнително нова и е съставена от предмети, които са били в продажба в близки години – т.е. неща, достъпни за съвременните колекционери (стига да имат покупателната способност на петролен шейх, малка но важна подробност).

Започваме с най-старите експонати, които за мен лично са и най-интересни. На първата снимка виждаме дълги хладни оръжия и шлемове от средновековието. От ляво на дясно, първият меч е саиф бадауи от 15-век, който идва от Мамелюкския Султанат в Египет. Този тип мечове е на първо място в списъка ми със желани придобивки и съм писал за него преди. Следващият меч е къс меч от Оман, който макар и архаичен на вид не е от Средните Векове, а е по-скоро от 18-и или в най-добрия случай 17-и век. Интересното на този е че се вижда шарка от композитен дамаск (дамаск в случая не е дори правилния термин, но няма да задълбаваме на металургични теми в този пост), което е нещо изключително рядко за този тип. Следващият меч е най-интересният, защото е т.нар. тип Галово, по името на селото близо до Враца, където подобен меч в добре запазено състояние, но без помел, е открит и описан още 60-те години. В частна българска колекция има много подобен бронзов гард, публикуван от Валери Йотов. Този меч в Катар е с почти идентичен гард и е купен от аукцион на Кристис, където е бил описан като фатимидски или аюбидски от 10-и до 14-и век. По-вероятно е да е ромейски (византийски) от 10-11 век, като българските находки. Няма данни къде е намерен, така че може и да е от България. Сабята най-отдясно е вероятно от Златната Орда. За шлемовете не знам достатъчно, но по-високият отляво е вероятно сасанидски.

На следващата снимка има доспехи – шлемове, наколенници и шлемове за коне. Интересна е маската между тях. Всичките тези предмети са от късното средновековие, от 15-и и 16-и век и са османски, тимуридски или потенциално Ак Коюнлу. Има възможност единият от шлемовете за кон да е мамелюкски от Египет или Сирия.

На следващата снимка виждаме лъкове, стрели и колчани. Аз не знам достатъчно по тази тема за да мога да направя разлика между османски и могoлски лъкове, например и за съжаление нямаме снимка на табелката с описание.

Следва центъра на залата с оръжия и доспехи – османски конник в пълна броня, с боздуган и щит. В света има седемнадесет запазени османски конни доспехи и е нормално музеят да е гордее с този експонат. Всички доспехи са маркирани със знака на арсенала в Света Ирена в Истанбул. Конната броня и повечето от бронята на конника са от 15-и век, с изключение на щита и шлема, които са малко по-късни, от първата половина на 16-и век.

Следва витрина с торадар – фитилна пушка от Индия и три рога за барут. Пушката е с украса от слонова кост, а цевта и страничните плоскости са от дамаск с позлата, като позлатата изглежда следва вълните на дамаската стомана. Горният барутник е от фино резбована слонова кост, а долния с формата на бивол изглежда като от стомана на снимката и е възможно да е целия от булат. Средният не знам от какъв материал е.

Оставаме в Индия и Моголската Империя със следващата витрина, която съдържа ханджари и кардове (ножове с прав гръб) с остриета от булат и дръжки от различни скъпоценни материали – ахат, лапис лазули, слонова кост, злато и сребро и различни скъпоценни камъни и перли.

На следващата снимка виждаме хубав персийски шамшир от булат с арабски златен накрайник на канията. В същата витрина има и два тулвара от много високо качество. Но най-интересният експонат е ятагана между тях. Според надписа е принадлежал на Стьепан Херцегович, босненски благородник от Херцег Нови, впоследствие приел исляма и служил като Велик Везир при Баязид Втори под името Херцегзаде Ахмад Паша. Това датира този ятаган в края на 15-и и началото на 16-и век, което го прави потенциално най-стария запазен ятаган в света. Още по-впечатляващо е че е запазен с оригиналната дръжка и кания.

Следващият експонат е доста кичозната шашка на Ахмад Шах Каджар, последният персийски шах от династията Каджар, царувал между 1909-а и 1925-а година. Острието е от булат, едно от последните такива преди технологията да бъде временно загубена.

Завършваме с могoлски ханджар и ханджарли с дръжки със скъпоценни камъни. Тези ножове са публикувани в книгата “Скъпоценни Индийски Оръжия”, за която съм писал в блога. Те могат да бъдат разглеждани както като произведения на оръжейното изкуство, така и на бижутерийното. Интересен е контрастът между тези ножове и обикновения ромейски меч, с отлят бронзов масово произвеждан гард. Кой знае, може мечовете на василевските от Константинопол да са били също толкова отрупани със скъпоценни камъни, но те не са достигнали до нас.

Вторият музей е Националният Исторически Музей на Катар. Тук експонатите са свързани директно с историята на Катар, основно на шейховете. За тези снимки няма нужда от подробни коментари – табелките които са снимани дават достатъчно информация. Сабите специално са типични за Арабия и много от тях имат хубави вносни европейски остриета или остриета от персийски булат.

С това виртуалният тур приключва. Може би някой ден ще имам повод и възможност да видя тези музеи на живо, но засега тези снимки са достатъчни за да получа осбхта идея за това какво е изложено. Въз основа на предмети публикувани в различни книги подозирам, че това е само малка част от цялата колекция на шейха на Катар от специално подбрани оръжия и доспехи от най-високо качество и/или историческа стойност. Интересното е че за разлика от колекциите на повечето европейски музеи, които или не се променят или добавят нови експонати с много бавни темпове, при тази колекция има всички предпоставки тя да продължи да расте и то сравнително бързо. Така че след някоя и друга година, стига да има кой да сподели снимки или видео, ще можем да направим сравнение и да видим какво е добавено.

Ротенбург е малко градче в северо-западния край на Бавария, с много добре архитектура от късното средновековие. В един бивш манастир в единия край на Ротенбург се намира градският музей, в който се помещава колекцията Бауман. Херман Бауман е местен индустриалец, който е събирал старинни оръжия в продължение на 40 години. Колекцията е пример за това какво може да бъде постигнато благодарение на комбинация на страст и финансови възможности. Посетителят първо влиза в голяма зала, пълна с оръжия и доспехи от късното средновековие до 1700-те. За съжаление някои от предметите са със съмнителен произход. Най-яркият пример за това е са изложени археологически на меч, с острие от композитен дамаск, измислен сребърен ефес и кания от омански меч. Който го е правил, го е доукрасил с позлатен надпис от едната страна и гравиран надпис като на мечовете от арсенала на мамелюците в Александрия от другата. Такива неща са нормални – на всеки от нас се е случвало да прави грешки и да се набута с ментета, колкото и да се стараем да го избегнем. Сега прадстевете си да колекционирате с размаха на Херман Бауман в продължение на четири десетилетия – ще има грешки, няма как. Но за съжаление такива предмети поставят под съмнение и останалите в колекцията и човек се чуди кои са истински и кои, реплики или доукрасени за вдигане на стойността.

След като приключим с тази зала, малък коридор с експонати от 30-гоидишната война ни води в една малка стаичка, където са изложени археологически находки на оръжия от ранното средновековие, античността и чак до каменната ера. След тази стая мислех че това е всичко и тръгнах набързо през манастира, но попаднал на още една голяма зала, посветена на ловните оръжия. Правилото във всеки немски музей с оръжия да има и цял куп ловни не е нарушено и тук. Качеството и количеството са впечатляващи, а най-интересните експонати са един калъч на Жером Бонапарт и една ловна шпага на Мария Антоанета. Това вече е краят на колекцията, но човек спокойно може да прекара цял ден само в този музей, а аз имах само около час. Въпреки съмнителните експонати, колекцията ми хареса много и с удоволствие бих се върнал някой ден да разгледам пак.

Историческият Музей във Франкфурт не е особено голям, но е интересен с една секция в него, наречена “Музей на Колекционерите”, където са изложени колекциите на местни колекционери. Те включват колекция от средновековни оръжия и доспехи и колекция от огнестрелни оръжия, които е събрал прачичото на Фрида Кало. Сред оръжията са изложени и саби с позлатени и оксидирани остриета на семейство Глаут, ковачи на хладно оръжие от Франкфурт. За мен много интересна беше колекцията на пътешественик от Франкфурт, който е обикалял из Судан в началото на 19-и век. Тя включва два налакътника и едно желязо за хвърляне. Налакътниците са различни, като единият е вероятно от Персия а другият османски, но някой в Судан ги е ползвал като комплект.

От всички музеи в Германия, този който най-много ми хареса беше Германският Национален Музей в Нюрнберг. Едно от крилата е посветено изцяло на оръжия и доспехи, от средновековието то 18-и век. Още първата витрина съдържа нещо много рядко и интересно – запазен голям шлем. Следват куп експонати от късното средновековие и ренесанса. Прави впечатление един палаш от 16-и век с изцяло гравирано острие. Оръжията и доспехите от 30-годишната война са представени добре както в качество, така и в количество и сред тях има палаш с т. нар. календарно острие. Оръжейната експозиция завършва с подбрани ловни оръжия, както е почти във всеки германски музей.

Но това не е краят на интересните неща в музея. Той съдържа и колекция от артефакти от античността и ранното средновековие, сред които има много хубави оръжия и шлемове. На мен най-интересни ми бяха оръжията от епохата на великото преселение на народите и ранното средновековие. Любимият ми експонат бяха два меча с надпис Улфберт, богато украсени предпазители. Като цяло прекрасен музей, в който бих могъл да прекарам половин ден само да разглеждам оръжията.

Династията Вителсбах е управлявала в Бавария близо хилядолетие, от 11-век то края на ПСВ. Техният дом в Мюнхен, така наречената Резиденция е разширяван многократно по времето на баварските електори и крале и днес е внушителен по размери и украса дворцов комплекс. Съкровищницатa на Вителсбахите също е впечатляваща и съдържа и доста оръжия, предимно церемониални мечове, но също така и някои богато украсени оръжия. За мен най-интересни бяха група османски ножчета от 17-и и 18-и век. Като бонус, добавям и няколко снимки от Градския Музей в Мюнхен, в който има една зала с оръжия от късното средновековие и ренесанса.

Етнографският музей в Мюнхен е кръстен “Музей на Пет Континента”, защото е посветен на материалната култура на оригиналните обитатели на всички обитавани континенти с изключение на Европа. Сред експонатите има и оръжия. Най-интересните от тях включват шлем от риба, броня от дърво и копие със зъби от акула от Кирибати и Науру в Тихия Океан. Колекцията от така наречените саби и ножове “да” от Юго-Източна Азия също е много хубава. Музеят притежава впечатляваща сбирка от артефакти от Южна и Северна Америка, сред които има няколко бухалки на индианци от прерията от високо качество. Като цяло това не е най-богатият етнографски музей в света, но е лесен и бърз за разглеждане и внася малко разнообразие от музеите с европейски оръжия в Германия, към които ще се върнем в следващите постове.

Баварският Национален Музей в Мюнхен предлага на посетителите забележителна колекция от всякакво приложно изкуство, която включва и произведения на оръжейното изкуство. Цяла една зала е посветена на оръжия и доспехи от средновековието, като всички изложени предмети са от изключително високо качество. Лични оръжия на електорите на Бавария са показани тук таме в останалата експозиция. Има и отделна зала за ловни оръжия, а в залата за творби от слонова кост има няколко ловни тесака с красиви дръжки от този материал. Ако човек има време да посети само един единствен музей в Мюнхен, Баварският Национален Музей е този, който аз бих препоръчал.

В центъра на Мюнхен се помещава германския Ловно-Рибарски Музей. На най-горния етаж има интересна колекция от ловни оръжия и аксесоари към тях. От ловни арбалети до тесаци и пушки от 19-и век, изложените предмети са от много високо качество. Това не е от най-известните музеи за оръжия в света, но определено си заслужава да бъде разгледан от всеки с интерес по темата.

Един от многото Смитсониан Музеи във Вашингтон е Американският Исторически Музей. В него има постоянна експозиция, посветена на войните, които Щатите са водили, от Революцията до наши дни. Има много оръжия, като най-интересните са от Революционната Война и от Гражданската Война. Сабите (по-скоро тесаците) на Джордж Уошингтън и Бенджамин Линкълн са най-интересните експонати на хладно оръжие. За бонус, има и една канонерка от времето на Революцията, изкопана от едно езеро.

Музеят на Уилбър Мей в Рино е в един от парковете в града. Подарен е на Рино от самият Уилбър Мей, който е бил по малко от всичко – богат наследник, сполучлив инвеститор, авиатор, участник в двете световни войни и ловец, рибар и пътешественик. В музея са изложени колекцията на Мей от ловни трофеи заедно със сувенирите, които е събрал по време на пътуванията си през първата половина на 20-и век. За моя радост много от предметите са оръжия и макар сред тях да нама нещо кой знае какво от историческа или художествена гледна точка, количеството и разнообразието на колекцията са достатъчно интересни сами по себе си.