Category: Resources

Етнографският музей в Мюнхен е кръстен “Музей на Пет Континента”, защото е посветен на материалната култура на оригиналните обитатели на всички обитавани континенти с изключение на Европа. Сред експонатите има и оръжия. Най-интересните от тях включват шлем от риба, броня от дърво и копие със зъби от акула от Кирибати и Науру в Тихия Океан. Колекцията от така наречените саби и ножове “да” от Юго-Източна Азия също е много хубава. Музеят притежава впечатляваща сбирка от артефакти от Южна и Северна Америка, сред които има няколко бухалки на индианци от прерията от високо качество. Като цяло това не е най-богатият етнографски музей в света, но е лесен и бърз за разглеждане и внася малко разнообразие от музеите с европейски оръжия в Германия, към които ще се върнем в следващите постове.

Баварският Национален Музей в Мюнхен предлага на посетителите забележителна колекция от всякакво приложно изкуство, която включва и произведения на оръжейното изкуство. Цяла една зала е посветена на оръжия и доспехи от средновековието, като всички изложени предмети са от изключително високо качество. Лични оръжия на електорите на Бавария са показани тук таме в останалата експозиция. Има и отделна зала за ловни оръжия, а в залата за творби от слонова кост има няколко ловни тесака с красиви дръжки от този материал. Ако човек има време да посети само един единствен музей в Мюнхен, Баварският Национален Музей е този, който аз бих препоръчал.

В центъра на Мюнхен се помещава германския Ловно-Рибарски Музей. На най-горния етаж има интересна колекция от ловни оръжия и аксесоари към тях. От ловни арбалети до тесаци и пушки от 19-и век, изложените предмети са от много високо качество. Това не е от най-известните музеи за оръжия в света, но определено си заслужава да бъде разгледан от всеки с интерес по темата.

Един от многото Смитсониан Музеи във Вашингтон е Американският Исторически Музей. В него има постоянна експозиция, посветена на войните, които Щатите са водили, от Революцията до наши дни. Има много оръжия, като най-интересните са от Революционната Война и от Гражданската Война. Сабите (по-скоро тесаците) на Джордж Уошингтън и Бенджамин Линкълн са най-интересните експонати на хладно оръжие. За бонус, има и една канонерка от времето на Революцията, изкопана от едно езеро.

Музеят на Уилбър Мей в Рино е в един от парковете в града. Подарен е на Рино от самият Уилбър Мей, който е бил по малко от всичко – богат наследник, сполучлив инвеститор, авиатор, участник в двете световни войни и ловец, рибар и пътешественик. В музея са изложени колекцията на Мей от ловни трофеи заедно със сувенирите, които е събрал по време на пътуванията си през първата половина на 20-и век. За моя радост много от предметите са оръжия и макар сред тях да нама нещо кой знае какво от историческа или художествена гледна точка, количеството и разнообразието на колекцията са достатъчно интересни сами по себе си.

Освен военно-историческите музеи и оръжейните, навсякъде по света съществуват какви ли не малки музеи, в много от които има и оръжия. Щатите не са изключение и интересни експонати изскачат на какви ли не места, някои съвсем неочаквани. Започвам темата с два музея от западното крайбрежие, в които могат да се видят някои доста хубави важни оръжия и доспехи от Азия и Океания, а също така и от автохтонното население на Северна Америка.

Започваме с Музея за Азиатско Изкуство в Сан Франциско. Той се намира в центъра на града, срещу кметството. Колекцията на музея е впечатляваща и си заслужава да се разгледа сама по себе си, но нас ни интересуват оръжията. Те започват със самурайски мечове, доспехи и дори един рядък фитилен пистолет. Има и някое и друго оръжие от Китай и Тибет. Индия е представена само с няколко предмета, но за сметка на това от много високо качество: катар и пеш-кабз с остриета от булат, един много фин базубанд, една барутница от нефрит и един много хубав шлем. Най-много оръжия има от малайския архипелаг, всичките от много високо качество, особено крисовете от Бали.

Следващият музей е музея Бърк в Сиатъл. Той се явява щатския музей на Вашингтон и е основно природонаучен музей, но също така има и изложби посветени на културата на различни народи от тихоокеанското крайбрежие. Това включва и оръжия на племената от Северо-Западна Северна Америка, основно Тлингит, които са обитавали крайбрежието от Аляска до Вашингтон. Те са от малкото индианци, които са носели доспехи (от дърво) и са имали метални оръжия от желязо, бронз и дори стомана. Само че те не са можели да добиват руда и да коват оръжия, а металните им ножове са от преработен материал от японски корабокрушения, който океанът е изхвърлил по бреговете им. Един от ножовете в музея много подозрително прилича на нож Тебу в лошо състояние. С оглед на това че е частно дарение, има основания за съмнение. Други северно-американски оръжия показани в музея са древни каменни върхове на стрели и противотежести за атл-атл (уред за хвърляне на копия). Оръжията от другата страна на Пасифика са от Япония, Филипините и маорите от Нова Зеландия.

И накрая бонус за любителите на нихон-то – снимки от една изложба в японския културен център в Сан Франциско от преди няколко години. Предметите са от частни колекции.

Най-интерсният музей в Мадрид за любителите на хладни оръжия е Военно-Морския. Но освен него, има поне още три музеи, в които са експонирани интересни оръжия. Първият е етнографския музей, където са показани оръжия от Филипините, Персия, Африка и Америка. Най-интересният експонат е един крис с помел от слонова кост от Филипините.

Друг интересен музей е Музеят на Америка, посветен на културата на Новия Свят от преди Колумб. В залите, между останалите артефакти има и оръжия от Амазония и Андите до шлемове и брони от западното тихоокеанско крайбрежие на днешните САЩ и Канада. В началото има няколко зали със стари шкафове с разнообразни оръжия и доспехи от Филипините и Океания, където всъщност е съсредоточено най-интересното въоръжение. Целта на залите изглежда е да предаде духа на старовремските колекции в резултат на морските експедиции из Тихия Океан, но осветлението е оскъдно и това пречи да бъдат направени добри снимки.

Последният музей си заслужава да се посети по принцип – Археологическия Музей. Историята на иберийския полуостров е древна и много богата и този музей обхваща периода от праисторията до късното средновековие. Моят любим експонат там е една хинета, много рядък меч на мюсюлманите от Ал Андалус от времето на Реконкистата. В една витрина има и оръжия и доспехи от 17-и век. За съжаление, когато посетих музея пропуснах да снимам някои от по-интересните древни оръжия, например няколко много добре запазени фалкати.

В дворцовия комплекс Хофбург във Виена е пълно с всякакви музеи на пррложното изкуство. Един от тях е оръжейната, където са събрани най-интересните образци на оръжия и доспехи от някогашната колекция на Хабсбургите. Снимките са правени преди повече от десет години и някои са с лошо качество, но в условията на домашна изолация и това е нещо.

И като бонус, снимки от музея на Тевтонския Орден, който се намира в една сграда близо до катедралата Св. Стефан. Сред изложените съкровища на ордена са няколко стари и богато украсени османски саби и кинжали, вероятно дипломатически подаръци. Има дори и един Крис от Бали.

Във Виена бях преди повече от десет години, така че снимките от Военно-Историческия Музей са с по-лошо качество и не особено много на брой, но все пак давит обща представа за музея. А той определено си заслужава да се посети, защото в него е събрана военната история на Австрийската Империя, от Ренесанса до ПСВ. Сигурен съм, че всеки може да намери по нещо интересно за себе си вътре.

Най-интересният музей в Испания е националния военно-исторически музей, който обаче не е в Мадрид, а в замъка в Толедо. В това няма нищо лошо, защото Толедо е само на час път от Мадрид с бърз влак и само по себе си е много приятно за посещение градче. Експозицията опитва да проследи военната история на Испания от античността и битките на келт-иберите с Рим, но реално наистина започва с обединението на Кастилия и Леон и завършека на реконкистата. От тогава са и моите любими експонати – мечовете “хинета” на Боабдил, последния владетел на Гранада. Този тип мечове е донесен в Испания от берберите, чието име носи и дръжката произлиза от древните арабски мечове, но е богато украсена в мавърски стил. Предполага се, че тези мечове са били носени от хора на всиши позиции в Гранада като символ на статуса и ранка им. Много рядък меч, в цял свят няма и десет такива мечове или дори само части от тях. Има разбира се и трофеи от Лепанто и зали, посветени на периода на най-голяма военна мощ на Испания. Следват Наполеоновите Войни, в които Испания е била основен театър на военните действия между англичани и французи, после останалите войни, вкоито Испания е участвала чак до Гражданската Война. В избите на замъка се помещава колекцията от образци хладно и огнестрелно оръжие, някога на официално въоръжение в испанската армия – за няколко стотин години история моделите са доста. Има натрупана и всякаква артилерия, от примитивни бомбарди до оръдия от 20-и век. Не липсват и етнографски оръжия, особено от места, в които испанците са били активни като Мароко и Филипините например. В музея се помещава и колекцията Мединачели, изградена през 18-и век от обекти от предните няколко века. Според сайта на музея в него има над 4,300 хладни и 5,000 огнестрелни оръжия и стотината снимки тук давит само малка представа за това, какво ни очаква вътре.