От махдистите насам, до нас са достигнали голям брой мечове от Судан, известни сред колекционерите като каскара. Въпреки наличието на много мечове от времето на Махдистката държава и след нея, по-ранните образци са всъщност малко на брой и трудни за намиране. Тук ще покажа каскара, която е по-различна от типичните и която потенциално може да е от преди Махдията.
Първото, с което тази каскара прави впечатление са размерите й, доста по-малки от типичните. Острието е старо европейско, най-вероятно германско острие от 17-и век и е по-тясно и късо от остриетата на каскари от края на 19-и век. По него има характерни за този период символи на полумесец, звезда и ръка, която държи сабя. Сечението е лещовидно постепенно изтънява от основата до върха. Като цяло, това е едно от най-старите остриета, каквито могат да се срещнат на каскара.
Друга интересна особеност е дръжката. Докато гардът е добре изработен от т.нар. “самания” тип (според Хънли), ръкохватката е изработена от приспособен носач за стихове от Корана, каквито са били популярни в Йемен. В тези носачи, изработени от сребро и част от мъжките дрехи и украшения са били слагани малки свитъци, които са служели като амулет за носещите ги. На моя меч носачът е бил ажурен и в него е внимателно изрязан прозорец, така че да може да се вижда зеленото кадифе отдолу. Възможно е това да е съвременна компилация, но според мен е по-скоро нещо правено навремето, заради следните съображения.
Първо, цялата конструкция е направена добре и внимателно, като всички части пасват идеално. Второ, в Судан има прецедент всякакви предмети да бъдат приспособявани за оръжия и доспехи, стига да се струват достатъчно интересни на собственика. Спринг в неговата книга за африкански оръжия показва шлемове с европейски лъжици и вилици закачени за тях като украса. Йемен е от другата страна на Червено Море от Сомалия и Еритрея и в исторически план винаги е съществувал търговски и културен обмен между двата бряга. Каскаратa освен в Судан е ползвана и в Етиопия (някога Абисиния) и Еритрея, като каскара със сребърна дръжка и острие с подобни символи на моето присъства в една литография на френския пътешественик Лефевр от средата на 19-и век.
Трето, трябва да разгледаме и плата под сребърната част на дръжката. При внимателно взиране, се виждат признаци на износеност. Ако го сравним с канията на един индийски ханджар, показан на задната корица на книгата за ислямски оръжия в Метрополитън музея, виждаме прилики в начина, по който плата е изтъркан – на места цветът е по-тъмен, а на други по-светъл. Индийският ханджар е датиран от началото на 17-и век, и каниите като цяло са по-изложени на търкане и директна слънчева светлина. Моят меч със сигурност не е толкова стар, но спокойно може да е от 19-и век.
В крайна сметка каква е тази каскара? Според мен е по-ранен вариант, със старо европейско острие от Еритрея или Абисиния. Каквато и да е истината, на мен лично ми допада от чисто визуална гледна точка.