Днес е последният ден от 2025-а. Тази година, някои от най-приятните моменти свързани с хобито бяха посещенията на музеи и уникалните експонати, които успях да видя там. В Археологическия Музей в София успях да сваря изложбата на хладно средновековно оръжие, събрано там от цялата страна. От ранното средновековие преди пристигането на българите на Балканите до османското нашествие, представените мечове и саби, плюс малко на брой ножове и разнообразни части, изложбата даваше рядка възможност да разгледаме много от най-интересните археологически находки от нашите земи. Изложбата вече отдавна е приключила и каталог за нея доколкото ми е известно засега не е публикуван, така че тези снимки остават мястото, където можем да видим всички тези предмети събрани наведнъж.
В предишен пост показах шлем и налакътници, ползвани от махдистите в Судан. Също като каскарата, която произхожда от прави двуостри мечове с широко острие от времето на мамелюците, защитното въоръжение в Судан през 19-и век е продължение на форми от средновековен Египет. Аз най-сетне успях да придобия една част от броня – наколенник, за който предполагам че е възможно да е мамелюкски.
Мамелюците са били воини роби в Египет, набирани от куманите от степите между Черно и Каспийско Море и черкезите от Северната страна на Кавказ, които са служили на Аюбидите (династията на Саладин) в Египет и Сирия. В средата на 13-и век са решили да завземат властта и след успешен преврат са управлявали до началото на 16-и век, когато са били рqзгромени от Селим Първи и приобщени в състава на Османската Империя. Мамелюците се славят с това, че са успели трайно да спрат монголската експанзия, както и с това, че са завзели Светите Земи обратно и са унищожили всички кръстоносни държави там. Може би в резултат от тези конфликти, защитното въоръжение в Близкия Изток през този период е претърпяло сериозно развитие. Халчестите и ламеларните ризници са заменени от нов тип ризници, които съчетават халки и метални плочки. Това запазва гъвкавостта на тези брони, като усилва защитата на места като гърдите и гърба.
Наколенник от Западен Иран или Източна Мала Азия, Метрополитън Музей, Ню Йорк
Развита е и защита за крайниците, като краката специално са покрити от два отделни елемента – един подобен на ботуш от няколко метални ленти свързани с халки и друг, който предпазва коляното и бедрото. Самото коляно е покрито от чаша с кръгла или овална форма, с триъгълни елементи от халчеста ризница които се спускат по всички страни около коляното без горната. Нагоре по бедрото защитата продължава то няколко ленти от предимно правоъгълни по форма плочки, свързани помежду си с халки. Целият елемент се закачва към крака с помощта на кожени ремъци.
На моя бедребната защита липсва, като изключим по две плочки в двата горни края. Освен това чашата е повредена и впоследствие подсилена с ново парче и тук там липсва някоя и друга халкае. Халките са занителни с кръгъл нит, като на няколко места нитовете са паднали и халките са се отворили леко. Това не е неочаквано за предмет на половин хилядолетие, който дойде до мен покрит със сеъриозна ръжда. Успях да почистя по-голямата част от ръждата с помощта на хелатиране – процес, за който ще стане дума по-подробно в друг пост.
Наколенникът е украсен с декоративен мотив, съдържащ надпис, най-вероятно с благословен характер, с два полумесеца от двете страни. Подобни декоративни елементи се срещат на разни доспехи от периода. В книгата за ислямски оръжия и доспехи от Метрополитън музея в Ню Йорк има наколенник от източна Мала Азия или Западен Иран с подобен мотив, както и детайли от ризница и шлем. В книгата на Башир Мохамад има доспех за долната част на крака с подобни украси.
През 15-и и 16-и век доспехите ползвани от разните ислямски сили – османлии, керманиди, мамелюци, тимуриди, Ак Кoюнлу и т.н.т. са почти идентични и при липсата на посвещение с името на някой, примерно султан или велик везир е почти невъзможно да бъде определен контекста им. Дори Аскери Музея, който обича да определя колкото се може повече неща като “османски” е определил повечето наколенници като само ислямски, с изключения на два, на чиято табела пише че са тимуридски и един, с табела Ак Кoюнлу. Ак Кoюнлу са туркменска династия, създала кратко съществуваща империя в Месопотамия и Персия, преди да бъде разделена между Османската и Сафавидската Империи. От тази гледна точка няма как да съм сигурен дали моят наколенник е мамелюкски, османски или друг.
Ислямските доспехи от 15-и/16-и век са също толкова трудни за намиране и придобиване като ислямските мечове и саби от този период. В Европа много доспехи са запазени по частни колекции в замъци и градски арсенали, докато в Османската Империя много от брозните и шлемовете са били съсредоточени в арсенала в Света Ирина, част от която през 19-и век е продадена на европейски колекционери. От тях, една голяма част е по музеи, което допълнително ограничава образците, достъпни за колекционерите. Ето защо съм доволен от наколенника, като не знам кога пак ще имам възможност да добавя друго защитно въоръжение в колекцията.
Studia Militaria Balcanica е поредица от книги, посветена на военната история на Балканите през Средните Векове. Първият том е превод на български на книгата “Византийски Оръжия” от Таксиархис Колиас, вторият е “Мечовете във Византия” с автори Колиас, Йотов и Егер, а третият е посветен на походите на княз Светослав на Балканите. Тук ще представя първите два тома.
Да започнем с първия том – тази книга е публикувана през 1988-а година във Виена от Колиас. Съответно това издание е просто превод на този труд на български. По съществото си, книгата е плод на 10-годишно изследване от автора на различните видове оръжия в извори като различните стратегикони, летописи и прочee, които са се запазили от времето нa Източната Римска Империя. Книгата е разделена на глави за различните оръжия – копия, мечове и саби, брадви и т.н.т. и подробно излага всичките места, където такива оръжия са описани с различните термини за тях през вековете. Там, където има данни за това как оръжията се предполага да са били използвани е включена и тази информация. В книгата няма илюстрации на оръжията, защото това не е обект на изследването и съответно читателят трябва да използва собственото си въображение за отделните типове оръжия. Този труд ще е най-полезен на археолози при по-нататъшни изследвания и може би потенциално на рeeнактори с интерес по темата.
Вторият том е значително по-интересен, защото е посветен на археологически находки, свързани с различни типове дълго хладно оръжие, предполагаемо ползвано от воини на ромейска служба. Тук оръжията са подробно илюстрирани и анализирани в археологическия им контекст и сравнени с подобни находки, вкл. и такива извън пределите на Балканите. Тази книга вече дава директна визуална представа за това как са изглеждали някои от мечовете и палашите (парамериони) на Балканите през ранното средновековие. В книгата са показани само няколко типа, като например липсва меча от Галово и други мечове, за които се предполага че са потенциално произведени във Византия или за нуждите на византийската армия. Това предполага че са замислени бъдещи издания, които да допълнят типологията.
Археологията е интересна с това, че всяка нова находка може да промени представите ни за дадена тема от миналото. Книгите на археологическа тематика са отражение на знанията спрямо определен момент във времето, като е неизбежно бъдещи открития и изследвания да направят предните публикации стари и дори грешни. Но спрямо сегашния момент, тези книги са най-доброто, до което аз имам достъп по отношение на византийските дълги хладни оръжия и съответно ги препоръчвам на всеки с интерес към средновековното оръжие.
В пост преди няколко години представих малкият кожен щит от Сомалия, т.нар. “гашан”. Тук продължавам темата с късите (и не толкова късите) хладни оръжия от тази страна – характерните ножове и къси мечове “билао”.
Билао се отличават по характерното, широко двуостро асиметрично острие, което на по-старите образци е с ромбовидно сечение. Дръжките са във формата на буква I и са изработени от рог или слонова кост. Почти винаги, точно под предпазителя, са украсени с лента от метал и/или друг органичен материал с контрастиращ цвят. В другия край на дръжката, главата е с един или три шипа. На по-старите образци тези шипове са изработени от сребро и кухи, така че нямат допълнителна бойна функция, а служат за украса. Каниите са кожени (от агнешка кожа, според Спринг) и от долната страна покриват предпазителя, а от горната страна той влиза в специален прорез и остава открит. Често са украсени с геометрични украси в стила на щитовете гашан. Канията от своя страна е пришита към кожен колан, чрез който ножът е носен отпред на корема.
На моя образец, който предполагам че е от втората половина на 20-и век, острието е плоско, оксидирано в центъра. Дръжката е от слонова кост, разделена от лента черен рог под предпазителя. Шипът е един, от бял метал – сигурно някаква сребърна сплав. Канията е с шевици от различни цветове кожа. От задната страна има гайка за колан, но не и пришит колан.
Освен ножове има и къси мечове. При тях конструкцията е подобна на тази на ножовете, но остриетата са по-тесни и удължени. Аз имам такова билао, което ми е подарък от приятел и на което острието в основата е с шестоъгълно сечение, което преминава в ромбовидно след около трета от дължината. Коланът, дори и да се е свил с времето е толкова къс, че би паснал само на дете или на особено слаб индивид. Като датировка, предполагам че е от средата на 20-и век.
Както повечето африкански оръжия, сомалийските нямат специално посветена литература. Срещат се с по няколко снимки и кратки описания в повечето книги за африкански оръжия – Цирнгибл, Спринг, и т.н.т. Единственото, което не съм представил в блога са сомалийските копия, по простата причина че засега нямам такива. Не знам дали и скоро ще имам, защото копията са много по-трудни за експониране и складиране от другите оръжия, а моето място е ограничено. Напълно е възможно това да е последният пост по темата за Сомалия.
Сабята, която ще покажа тук не е нова придобивка. Имам я от около година и не я бях показал досега, защото все още не съм сигурен какво точно представлява. Отделните компоненти са доста необичайни, както ще стане дума по-надолу.
Причината да купя нимчата беше в предпазителя. След известни проучвания и консултация с колекционер в Алжир, мнението ми в този момент е че това е елемент, характерен за нимчи от крайбрежието на Алжир. Тези полукръгове са европейски дизайн и водят началото си от европейски оръжия като стортата, от които нимчите са вдъхновени през 16-и век. Една от най-старите нимчи, запазени до наши дни в оръжейната на Хофбург във Виена е с предпазител с полукръг. Очевидно сравнително бързо след това местните корсари са преценили, че допълнителната защита от този полукръг не е необходима, защото нимчите от 17-и век са с опростен предпазител без полукръг. Съответно предпазители с полукръг се срещат доста по-рядко на нимчите от Мароко и Алжир, за разлика от занзибарските.
Дръжката също е алжирска. Тя е от биволски или кравешки рог, с по две плитки бразди. Има теория, че тези бразди са остатък от времето, когато алжирските нимчи са имали дръжки украсени с панели от черупка на костенурка, сребро и т.н.т. и очертават там, където някога е бил панелът на по-старите образци. На главата на дръжката има поправка, за съжаление доста нескопосана.
Острието е където нещата почват да стават странни. То е афганско, взето от афгански пулвар от края на 19-и век. В долния край има маркировка от арсенала в Мазар и-Шариф, каквито се срещат на афгански саби от този период. Грубо изработените канали са в конфигурация, също характерна за афгански дълги хладни оръжия. Какво прави това острие на тази дръжка е добър въпрос. Много е възможно някой да ги е съчетал в по-ново време, с цел да създаде нимча на база на стария гард (и потенциално оригинална алжирска дръжка). Виждал съм афганско острие върху турска шашка, също от края на 19-и век, така че е възможно и това острие да е пътувало от Централна Азия до Алжир – остриетата като цяло са пътували из целия свят във всички посоки по търговските пътища на епохата.
Дори и ако приемем че става дума за съвременна компилация, което остава най-вероятното обяснение, предпазителят сам по себе си е достатъчно интересен и рядък. Наличието на полукръг през 19-и век само илюстрира разнообразието и нюансите при дръжките на нимчите.
