Ислямски Наколенник

В предишен пост показах шлем и налакътници, ползвани от махдистите в Судан. Също като каскарата, която произхожда от прави двуостри мечове с широко острие от времето на мамелюците, защитното въоръжение в Судан през 19-и век е продължение на форми от средновековен Египет. Аз най-сетне успях да придобия една част от броня – наколенник, за който предполагам че е възможно да е мамелюкски.

Мамелюците са били воини роби в Египет, набирани от куманите от степите между Черно и Каспийско Море и черкезите от Северната страна на Кавказ, които са служили на Аюбидите (династията на Саладин) в Египет и Сирия. В средата на 13-и век са решили да завземат властта и след успешен преврат са управлявали до началото на 16-и век, когато са били рqзгромени от Селим Първи и приобщени в състава на Османската Империя. Мамелюците се славят с това, че са успели трайно да спрат монголската експанзия, както и с това, че са завзели Светите Земи обратно и са унищожили всички кръстоносни държави там. Може би в резултат от тези конфликти, защитното въоръжение в Близкия Изток през този период е претърпяло сериозно развитие. Халчестите и ламеларните ризници са заменени от нов тип ризници, които съчетават халки и метални плочки. Това запазва гъвкавостта на тези брони, като усилва защитата на места като гърдите и гърба.

Наколенник от Западен Иран или Източна Мала Азия, Метрополитън Музей, Ню Йорк

Развита е и защита за крайниците, като краката специално са покрити от два отделни елемента – един подобен на ботуш от няколко метални ленти свързани с халки и друг, който предпазва коляното и бедрото. Самото коляно е покрито от чаша с кръгла или овална форма, с триъгълни елементи от халчеста ризница които се спускат по всички страни около коляното без горната. Нагоре по бедрото защитата продължава то няколко ленти от предимно правоъгълни по форма плочки, свързани помежду си с халки. Целият елемент се закачва към крака с помощта на кожени ремъци.

На моя бедребната защита липсва, като изключим по две плочки в двата горни края. Освен това чашата е повредена и впоследствие подсилена с ново парче и тук там липсва някоя и друга халкае. Халките са занителни с кръгъл нит, като на няколко места нитовете са паднали и халките са се отворили леко. Това не е неочаквано за предмет на половин хилядолетие, който дойде до мен покрит със сеъриозна ръжда. Успях да почистя по-голямата част от ръждата с помощта на хелатиране – процес, за който ще стане дума по-подробно в друг пост.

Наколенникът е украсен с декоративен мотив, съдържащ надпис, най-вероятно с благословен характер, с два полумесеца от двете страни. Подобни декоративни елементи се срещат на разни доспехи от периода. В книгата за ислямски оръжия и доспехи от Метрополитън музея в Ню Йорк има наколенник от източна Мала Азия или Западен Иран с подобен мотив, както и детайли от ризница и шлем. В книгата на Башир Мохамад има доспех за долната част на крака с подобни украси.

През 15-и и 16-и век доспехите ползвани от разните ислямски сили – османлии, керманиди, мамелюци, тимуриди, Ак Кoюнлу и т.н.т. са почти идентични и при липсата на посвещение с името на някой, примерно султан или велик везир е почти невъзможно да бъде определен контекста им. Дори Аскери Музея, който обича да определя колкото се може повече неща като “османски” е определил повечето наколенници като само ислямски, с изключения на два, на чиято табела пише че са тимуридски и един, с табела Ак Кoюнлу. Ак Кoюнлу са туркменска династия, създала кратко съществуваща империя в Месопотамия и Персия, преди да бъде разделена между Османската и Сафавидската Империи. От тази гледна точка няма как да съм сигурен дали моят наколенник е мамелюкски, османски или друг.

Ислямските доспехи от 15-и/16-и век са също толкова трудни за намиране и придобиване като ислямските мечове и саби от този период. В Европа много доспехи са запазени по частни колекции в замъци и градски арсенали, докато в Османската Империя много от брозните и шлемовете са били съсредоточени в арсенала в Света Ирина, част от която през 19-и век е продадена на европейски колекционери. От тях, една голяма част е по музеи, което допълнително ограничава образците, достъпни за колекционерите. Ето защо съм доволен от наколенника, като не знам кога пак ще имам възможност да добавя друго защитно въоръжение в колекцията.