Миналата година, по повод на 140-та годишнина от Съединението и 110-та годишнина от влизането на България в ПСВ, регионалният исторически музей в Търговище е издал каталог на хладното оръжие в музея, озаглавен “По Острието на Историята”. Автори на каталога са директорката на музея Магдалена Жечева, Николай Ставрев и д-р Тоня Любенова, а Симеон Цветков е консултант.
Форматът е голям, но за съжаление кориците са меки. Страниците са гланцови и всички оръжия са представени с големи цветни снимки, вкл. и снимки на детайли по тях където това е уместно, което е изключително хубаво. Книгата е на български и на английски, което е отлично, защото по този начин и чужденци могат да се запознаят с оръжията от музея и историята на някогашните им собственици.
След кратък увод и историческа справка относно войните за национално обединение, има кратка статия за хладните оръжия в музея. Най-интересна е частта с биографиите на оригиналните собственици на оръжията, в тези случаи, в които те са известни. Следва пълен списък на оръжията и след това самият каталог, където всяко оръжие е представено с описание и снимка. Каталогът е условно разделен на къси, дълги и комбинирани хладни оръжия. Късите са допълнително разделени на ками, ножове (каракулаци и тесаци) и щикове. Дългото хладно оръжие е разделено на ятагани и саби. Има и речник с термини, а списъкът на използваната литература е доста къс.
Частта за ятаганите е най-богата на експонати . Интересна е и една кама, която е свързана със знаменосеца на Ботевата чета, но тази връзка е повече плод на легенди отколкото на необорими факти. За съжаление, една габровска кама и много от щиковете са в лошо състояние, с активна ръжда по остриетата. Само можем да се надяваме че от музея ще вземат мерки да почистят и стабилизират тези експонати, преди да бъдат повредени безвъзвратно.
Това е единственият каталог от български музей изцяло посветен на хладното оръжие (изключвам частни колекции). Не само това, ами и като цяло почти липсват каталози на оръжието по музеите в България, така че аз лично само мога да приветствам такива публикации. Ако и останалите регионални музеи последват този пример и публикуват експонатите си, вкл. и тези, които са в хранилища, където почти никой не ги вижда, това ще е от огромна полза за тези, които се опитват да изучават старото оръжие по нашите земи.
