Преди време в блога бях публикувал кратка статия за ханджарите от южната част на Арабския полуостров. В този пост ще разгледаме ханджари от земите, които граничат с Арабия от север. Това не е статия и не е изчерпателно изложение на всички възможни вариации, а просто разглеждане на някои ханджари, които имах в колекцията до неотдавна. По-рано тази година реших да се разделя с част от оръжията извън основната ми тема за Африка за да отворя място за нови придобивки и това включваше повечето от ханджарите в този пост.
Да започнем по посока на часовниковата стрелка от Палестина. Триъгълният помел отличава тези ханджари, които като цяло са доста прости като изработка и материали. Моят беше без кания, с острие, направено от пила. Големите плоски пили са популярен източник на добра стомана, ползван за изработването на етнографски ножове в много различни места по света. Този е може би най-неатрактивният ханджар в този пост, но за сметка на това със сигурност е бил замислен и направен като оръжие и общо взето нищо друго.
Когато стане дума за Палестина, може би най-традиционният ханджар от региона е шибрията. Този ханджар с особено острие, което е почти право, по-дълго от едната страна и по-късо от другата с лещовидно сечение е ножът на бедуините от Палестина и Йордания. По-старите образци от края на 19-и век са малко по-дълги и извити. Името предполагаемо идва от арабската дума за длан, като първоначално дължината на острието е колкото една човешка длан. В по-ново време тези ханджари са сувенирни и част от традиционния костюм и остриетата са по-къси.
Продължаваме с Голанските Възвишения, домът на Друзите. Тези хора, етнически араби но със своя собствена, монотеистична религия различна от исляма, всъщност наброяват близо един милион души в Сирия, Ливан и Израел. Техните ханджари са известни като “магдали”, от името на града Магдал Шамс в подножието на Голанските Възвишения, където тези ножове са традиционно произвеждани. Остриетата са извити, често с два или повече канала, а каниите са от бронз. Но най-интересната част са дръжките, които на по старите образци са изработени от редуващи се слоеве рог и кост, украсени със седеф и метални пирончета. При по-новите образци са ползвани пластмаса и гума, които правят дръжките още по-шарени.
Продължаваме със сирийски ханджар с острие от булат. Този ханджар ми беше любимият от тази група, заради комбинацията от напълно ефективно и същевременно красиво оръжие. Дръжката е от полиран рог, а канията е дървена, покрита с кожа с накрайници и обков от бронзова ламарина. Острието е типично за ханджар – извито, особено в горния край и с централен ръб до върха. Беше от булат – от т.нар. “шам”, по арабското име на Сирия. Този вид булат няма ярката шарка на персийския булат, като линиите на шарката са къси и едва доловими, което го прави близък на вид до булата по остриетата на мамелюкските майстори в Египет и Сирия през 16-и век. Възможно е този ханджар да е от Кюрдистан или източна Анадола, но най-вероятно е от вътрешността на Сирия.
В колекцията имах още един ханджар с булатно острие от региона където се събират Сирия и Кюрдистан. Този беше малък на размери, с дръжка от рог и бронзова кания. Острието обаче беше с добър контраст на булата и се чудя дали не беше преработено от счупено острие на шамшир. Интересно е че подобен ханджар има показан в книгата “Сабите на Войводите”, може би донесен от Диарбекир след заточение там. Размерите на моя отговаряха на предмет, предназначен за дете.
Тук е ред на типичния кюрдски ханджар. Тези ханджари се познават лесно по дръжката от рог във форма на буквата I и кръглата по сечение ръкохватка. Често върху кръстачката и помела има нитове с декоративни капачки. Остриетата са извити с централен ръб, който стига до върха. Каниите са от две дървени половини, покрити най-често с кожа, а на по-луксозните образци със сребърен лист. Тези ханджари не са редки и често могат да се намерят на достъпни (спрямо повечето други видове ханджари) цени. Не бива да се пренебрегват, защото не рядко имат остриета от булат и са възможни приятни изненади при ецване с киселина (уви, моят ханджар беше с обикновено острие).
Аз все още пазя в колекцията единственият ми персийски ханджар, който имам от повече от 20 години. Той е сравнително късен, от периода Каджар, с характерните за тази епоха изцяло метална конструкция и еьцвани украси по тънко, пламъкообразно и нефункционално острие. Този ханджар е своеобразен паметник на заключителната глава в традиционния оръжеен занаят в Персия – епоха, в която хладното оръжие почти изцяло губи смисъл, персийската армия е модернизирана и търсенето не е от местни воини, а от чуждестранни колекционери на ориенталски сувенири.
Когато бях по-млад, имах амбицията да събирам всякакво ислямско оръжие, но пълна колекция на оръжия от Мароко и Мавритания до остров Минданао е непосилна задача за малък частен колекционер като мен. Като най-широко разпространеното късо хладно оръжие в ислямския свят, ханджарите бяха от любимите ми придобивки навремето, особено когато бях начинаещ и много от тях, особено тези с по-сувенирен характер бяха лесно достъпни за мен. Когато интересите ми се пренасочиха към ислямско оръжие от Африка, тези от Близкия Изток останаха встрани от тази тема и дойде време да дам възможност на други да им се радват. На тяхно място ще дойдат всякакви африкански ножове.