Преди време разгледах флисата подробно, от нейния произход като опит на кабилите в Алжир да имитират ятагана до развитието на този вид оръжие в своеобразна форма. Скоро и дългия вариант постъпи в колекцията и честно казано, този тип е кандидат за титлата “най-лошо балансирано дълго хладно оръжие в света”.
Ерик Клод в книгата си пише, че преди френската окупация по-старите флиси приличат на ятаган, с разликата че гърбът е прав. Дръжките са били дървени и доста прости по форма. Впоследствие възниква характерната дръжка облечена в месингова ламарина и дължината на острието започва да расте. На моята нова придобивка дължината на острието е 94 см, а цялата флиса е 104 см извън канията. Тежестта е около 950 грама, което не звучи особено страшно, обаче в ръката сякаш тежи повече. Това е вероятно заради центъра на баланс, който е чак на 27 см от края на дръжката, т.е. изнесен изключително напред.
Това прави острието изключително тромаво и трудно за каквато и да е фехтовка. Самият връх е прекалено тънък и на моята флиса е огънат, но острието така или иначе не е балансирано за мушкащи удари. От друга страна, коването на дълго острие е по-сложно от първоначалните къси остриета и на моето личат следи от слоеве, получени при прековаване. Изглежда, че ковачът е бил кадърен, просто дизайнът е лош.
Ако следваме Клод, дългите флиси са придобили популярност след френската окупация и омиротворяването на кабилите. Въпреки че като оръжие не са особено сполучливи, в тях са вложени доста майсторство и труд, особено в украсата на острието и лицевата част на канията. Със сигурност на вид са красиви и впечатляващи и именно в това се крие и смисъла на тези оръжия – те не са за война, а аксесоар и символ на статус. Поне това е моя извод. Сега ми остава да намеря и един по-ранен образец близък до ятаганите.