Преди няколко дена с помощта на приятел успях да получа книгата “Смилянски Ножове” на Виолин Калчев. Прочетох я почти на един дъх и тук ще споделя моите впечатления.
Самата книга е сравнително малка, само 32 страници, които включват и библиографията плюс рецензията от Симеон Цветков. Форматът е малко нестандартен, квадратен по форма. Кориците са меки, но страниците са от гланцова хартия и снимките са цветни, професионално направени и големи на размери, което е чудесно, защото детайлите по сниманите образци се виждат добре.
Темата, както заглавието показва, са ножове, характерни за Смилян в Родопите. Авторът, с помощта на образци от частни колекции и музеи с известно местонамиране, исторически данни и архивни снимки защитава тезата, че тези ножове са именно от това село, а не от другаде. Това е важна крачка в опитите да бъде възстановено поне отчасти изгубеното знание за българските ножове от Възраждането, защото много малко от тях могат да бъдат определени по географски принцип. Много от информацията, която имаме е за производството в Габрово, което е нормално с оглед на това че там е бил най-големият ножарски център по българските земи, като данните за останалите центрове са изключително оскъдни. Като стил, книгата е написана на академично ниво, което не е изненадващо защото доколкото знам тя води началото си от един научен реферат от преди две години. Това не значи, че е трудна за четене – напротив, смятам че ще е приятно четиво за всеки, който има интерес към българските ножове и българския фолклор като цяло.
“Смилянските Ножове” от Виолин Калчев е всъщност едва втората специализирана книга по темата за българските възрожденки ножове след “Овчарският Нож” на Пламен Митев и хвърля светлина върху един от естетически най-привлекателните типове. Авторът е сред най-големите колекционери и експерти по темата и очаквам с нетърпение следващите му публикации за български възрожденски оръжия.
