Author: Teodor Vacev

Тази година започвам с един по-рядко срещан марокански нож. Този тип е описван едновременно и като сбула, и като дженуи. Преди да задълбаем в семантика, нека първо да го разгледаме и да видим с какво е по-различен от другите марокански къси хлади оръжия.

Ножът в канията е малко над 39 сантиметра. Острието е право, едноостро, със заострен връх. На дължина е 27 сантиметра, с един широк и един тънък канал и е без съмнение от скъсена сабя. Канията е от ниска проба сребро, с украса от флорални и геометрични мотиви. Двете халки отстрани показват, че и тези ножове са били носени като кумаите – на шнур през рамото.

Дръжката е от едно масивно парче рог. Формата е подобна на дръжка на кумая, особено на някои по-ранни кумаи с дебели дръжки от рог, без метална украса по тях. На моята липсва гривната, която влиза в канията.

Бутен нарича този тип ножове сбула, заедно с другите сбули с Н-образна дръжка. Ерик Клод в неговия каталог показва подобни, повечето от които определя като Дженуи, а един единствен образец с по-дълго острие като сбула. Кое е правилното име, честно казано не съм сигурен. Някои предлагат терминологията да бъде според дължината – по-късите ножове под 40 сантиметра да бъдат определени като Дженуи, докато тези с по-дълги остриетата да бъдат отнесени към сбулите. Понеже моят е точно под 40 сантиметра, можем условно да го наречем дженуи.

Може би някой ден ще излезе информация, която да уточни правилното наименование. По-важното за мен лично е че преди нямах такъв тип нож и добавянето му в колекцията до другия Дженуи, сбулите и кумаите е едно добро начало на придобивките за годината.

Тази година беше добра за мен като колекционер, защото успях най-после да се сдобия с омански шамшир, а също така и със други интересни неща, включително и две нови занзибарски нимчи. Какъв по-подходящ завършек на годината освен още една нимча, този път мароканска.

Това не е типична мароканска нимча от края на 19-и век. В книгата на Ерик Клод, където е публикувана като част от личната му колекция, той я описва като алжирска с мароканска дръжка. Изглежда че формата на острието за него е водеща при определянето, с което аз лично не съм съгласен. Ако почнем да определяме саби и мечове по острието, тогава всички такуби с остриета от Солинген са германски мечове. Такова определяне вади оръжията от контекста, в който са били ползвани от оригиналните им собственици и за мен е погрешно. Дръжките са много по-добър признак за етнически и географски произход. Тази със сигурност е мароканска, но има две интересни черти. Първо, ръкохватката е дървена, с флорална резба. Такава резба не се среща на по-късните марокански ръкохватки, които са предимно от рог и по правило без украса. Гардът е от по-редкия тип, за който съм писал преди, при който вместо трите разклонения да са извити към острието, две са огънати напречно. Не знам дали това а атавизъм от пръстен, но със сигурност колкото такива гардове съм видял все са били с остриета от началото на 19-и век или по-стари.

Като стана дума за острието, то е много подобно на острието на алжирската ми нимча от 17-и-18-и век. Има три тесни канала, йелман и рикасо и на дължина двете остриета са почти еднакви. Основната разлика е че на алжирската нимча острието е стеснено откъм гърба след рикасото, докато при тази продължава в една линия до йелмана. На новата нимча острието също има европейски маркировки, този път т. нар. “гурда”. Тези маркировки произлизат от Северна Италия или Централна Европа, преди да бъдат имитирани в Кавказ. Освен европейските маркировки има и мюсюлмански. От едната страна има някакъв надпис, който не е лесен за разчитане, а от другата има правоъгълник с цифрите от едно до десет, като петицата е заменена с някакъв друг символ. Тези правоъгълници са известни като “Беду” и служат като предпазващи заклинания по остриета от целия ислямски свят.

Канията е дървена, покрита с тънка черна кожа и със бронзов накрайник с геометрична украса, характерна за Мароко, в унисон с пръстена на дръжката до предпазителя. Не съм сигурен дали това е оригиналната кания, но определено е автентична от поне 19-и век и с нея това е най-комплектната мароканска нимча, която имам засега.

Тази нимча дава представа за това как са изглеждали нимчите в Мароко преди 19-и век – също като нимчите в Алжир, с малки регионални разлики в дръжката и канията. Това не е изненадващо като се има предвид че и в Мароко е имало базирани корсари, опериращи на същите принципи като тези от останалия Магреб. Историята и естетиката на тази къса сабя ми носят силно удовлетворение и въплъщават точно това, което искам като колекционер. Весели празници!

Този пост е опит за типология на занзибарските нимчи с цел да бъдат разделени на три основни типа според формата на предпазителя.

Първо, няколко уточнения. Типологията долу е съставена на базата на наблюденията ми върху образците в моята колекция, а също така и върху архив от снимки на около 60 на брой занзибарски нимчи. Тези снимки са от други колекции, музеи, аукциони и сайтове на дилъри на антично оръжие. Типологията е напълно условна, като целта е да може занзибарските нимчи да бъдат обусловени в няколко основни групи и това в бъдеще да даде възможност да бъдат направени изводи за това на какво се държат разликите. На този етап ми е трудно да определя дали различията са в резултат от географски или етнически произход, функционално предназначение или социален статус. Всички обобщения неизбежно имат своите заключения, но са направени на базата на това, което преобладава в статистически план. С появата на повече нимчи в колекции, сайтове и книги е много вероятно типологията да бъде преразгледана и променена. Това което следва е просто първи опит за такава типология изобщо спрямо познанията ми на този етап.

Причината да избера формата на предпазителя като основен показател вместо например формата на острието е заради голямото разнообразие на остриета по отношение на форма, дължина, широчина, брой на каналите, извивка и т.н. При предпазителите има три основни форми на занзибарските нимчи, което значително опростява нещата.

Според Предпазителя

Тип I – предпазители с пръстен. Подтип IА – със запълнен пръстен. Подтип IА е най-сложният за изработване предпазител и се среща върху нимчи с високо качество на изработка. Подтип IБ – с незапълнен пръстен. Нимчите с незапълнени пръстени варират като качество – някои не отстъпват по нищо на IА, докато други са по-грубо изработени. Почти всички нимчи от Тип I са с дръжки от тъмен рог, но ми е известна една единствена с дръжка от слонова кост. По отношение на остриетата, нимчи с предпазители от Тип I носят както извити, така и прави остриета.

Тип II – без пръстен, с тънки разклонения, като двете вътрешни разклонения са извити към острието като щипки на краб. Този тип предпазител се среща по-рядко, но за нимчите, които го имат са характерни две неща – всичките са с прави остриета и дръжки от тъмен рог.

Тип III – без пръстен, с краища на накрайниците които изглеждат като стилизирани глави на дракони. Нимчите от Тип III варират от някои от най-луксозно изработените нимчи изобщо, с дръжки от слонова кост обилно инкрустирани със злато до образци от доста ниско качество, като този в моята колекция. Почти всички нимчи с предпазител от Тип III са с извити остриета, с изключение на една нимча с дръжка от слонова кост и право острие.

Има и други нимчи, на които дръжката изглежда като на занзибарските, но са с предпазител или кръстачка с йеменски произход. Тях нарочно не ги включвам в типологията, защото въпреки че са започнали като занзибарски нимчи, в един момент са попаднали в Йемен и там са били модифицирани.

След време, когато събера повече образци, не само в колекцията но и като снимки, ако има нужда, ще преразгледам типологията. На този етап обаче, това е достатъчно.

С течение на времето успях да събера много омански и занзибарски дълги хладни оръжия, но едно от тях все ми се изплъзваше – оманския шамшир. Наскоро обаче късметът ми се усмихна – един приятел колекционер от Кувейт, от когото купих занзибарска нимча ми писа, че има омански шамшир за продаване и бързо се договорихме. Сега вече мога да го представя в блога и да обясня, какви са разликите с персийските шамшири.

Острието някога е било с пропорциите на типичен шамшир, но е било скъсено. Може би преправката е нарочна, защото като цяло арабите и в частност оманците предпочитат по-къси остриета с по-малка извивка, каквито има на оманската катара и занзибарските нимчи. Интересно е че при скъсяването върхът е бил заострен.

Най-очевидните разлики са в дръжката. Под кръстачката, долното разклонение на кръстачката и горния край на дръжката за увити с усукани ивици сребърна тел, които са преплетени като панделка. В другия край на дръжката, капачката на помела е също различна в характерен за Оман и Източна Африка стил. На персийските шамшири, тази капачка е цилиндрична, сравнително къса и като цяло без украси. На оманските и занзибарските шамшири, капачката е малко по-дълга и конусовидна, изработена от сребро и украсена с характерни флорални декоративни мотиви. Понякога лентата между чирените също носи такава украса, но на моя е без дизайн.

Канията също е с омански черти. Геометричната украса под черната кожа е доста елементарна, но големият сребърен долен накрайник е характерен за Оман и източното крайбрежие на Африка. В основата на украсата също както на капачката на помела е редица от шестлистни цветчета. Отделните части на шамшира – острие, дръжка и кания съвпадат като стил и потвърждават, че тази сабя е оманския шамшир, който толкова отдавна искам.

Стефан Прадин, който специализира в източно-африканска история, твърди че в Оман, Занзибар и Коморите шамширът е оръжие, символ на статус и носено само от най-високопоставени хора, като султани, емири и велики везири. Неговият извод се основава на снимков материал от 19-и век. Ако това е вярно, то до голяма степен обяснява защо тези саби са толкова по-редки в сравнение с останалите саби и мечове от Оман, дори по-редки от архаичните къси мечове от 18-и век. Попълването на колекцията с един образец определено ми донесе голямо удовлетворение.

Всеки път когато видя занзибарска нимча, е трудно да устоя на изкушението да я взема, особено ако има някои характеристики, различни от тези на нимчите които са вече в колекцията. Като качество на изработка тази е в долния край на диапазона, но и от такива образци има какво да научим.

Острието наподобява острие на европейски абордажен тесак, но е грубо изработено и съответно почти сигурно местно производство. Както обикновено по тези саби, няма никакви маркировки. На едно място острието има повреда, което допълнително потвърждава ниското му качество.

Дървената ръкохватка е в характерния за занзибарските нимчи стил, с “костенурка” на помела. В долната част има украса от два кръга, запълнени с някаква бяла на цвят сплав. Гардът е по-интересен, защото е от вариант, при който отсъства полукръглия пръстен. Произведен е от две стоманени парчета, заварени едно към друго. Разклоненията имат украса, направена с пила. Подобен тип дръжки, но от по-високо качество се срещат на нимчи с ръкохватки от слонова кост със златни инкрустации. При тях също няма пръстен на гарда, като разклоненията са с по-сложна форма и приличат на стилизирани глави на дракони или други чудовища. За съжаление яката на дръжката под гарда липсва, също както не е запазена и канията.

Като цяло е очевидно, че става дума за нимча, направена в рамките на доста скромен бюджет. Ако приемем че по-качествените образци са произвеждани в Оман и след това продавани из Оманската Империя и сферата на оманско културно влияние чак до Коморите, то можем да предположим че в малките градчета и села по източното крайбрежие на Африка местни ковачи също са опитвали да правят нимчи. Тези селски ковачи са разполагали с по-ограничени ресурси от големите търговски центрове и не са имали лукса да специализират само в остриета на саби, за да могат да развият умения на най-високо ниво. Тази нимча изглежда като резултат на такъв тип продукция, предназначена за по-бедна част от населението.

Всяка нова занзибарска нимча в колекцията идва със своите особености и нюанси по отношение на острие, ръкохватка, предпазител, украса и т.н.т. и ме приближава към това един ден да опитам да направя условна типология на тези саби.

От Сомалия и Занзибар чак до Северна Суматра, в почти целия ислямски свят, малки кръгли щитове са били важна част от воинското оборудване чак до края на 19-и век. В блога показах “пюрис тюмага” от Аче, Суматра и кожен щит от Етиопия в постове за оръжията от тези краища на света, а на “гашана” от Сомалия даже отделих цял пост. Сега е време за още един малък щит, този път от Кюрдистан.

Този тип малки щитове са снимани в книгата на Тири, където са описани като османски. Това е до известна степен правилно, защото са от земи в състава на османската империя. Ако търсим по-специфично описание и принадлежност към етническа група, съдейки по стари снимки изглежда, че са ползвани предимно от кюрди в източна Анадола, а също така и от други етноси в региона – турци, арменци и т.н.т. Местният термин за тях е просто “калкан” и произлизат от османските щитове от първите няколко века на империята. Малкият им размер не предлага кой знае каква защита освен да отбиват удари с хладно оръжие по време на дуел. Като датировка са основно от втората половина на 19-и век.

Моят щит не е в идеално състояние, особено от задната страна, но пък това дава възможност да видим каква е била конструкцията на тези щитове. Основната част от щита е от тръстикови стъбла, обшити с прежда за украса, навити в кръг около централна дървена част. От предната страна, парчето дърво в средата е покрито със стоманено умбо с квадратна издатина в центъра и още четири подобни издатини разположени в квадрат около ценъра. Вeроятно това е с цел щитът да може да се използва и за удари. Периферията на щита от предната страна също е обкована със стомана и е свързана с умбото с помощта на 25 стоманени лъча във формата на стрелки. От задната страна щитът е бил покрит с червен на цвят плат, а периферията е обшита с кожа. Все още стоят пръстените, за които е била закачена дръжката, която е била от преплетени ивици кожа. Като цяло, конструкцията е доста сложна, особено в сравнение с кожените щитове от Индия, Арабия и Източна Африка и в изработването на този малък щит са вложени сериозен труд и време. Диаметърът е 27.8 см.

Акцентът на колекцията остава върху Африка и следващите няколко поста ще са по основната тема. Малко разнообразие обаче не е излишно и отдавна исках да имам такъв щит, а сега като вече си давам сметка колко усилия и материали са вложени в изработвенто му, ми харесва още повече.